Проблемите на тинейджърите

Когато си родител за теб няма почивен ден, нито почивен период. Не можеш да го караш по-лежерно през първите седем години, мислейки си, че детето си е у дома и в безопасност, и да го оставиш само да се учи и развива. Не можеш и да си отдъхнеш през тийн възрастта и да мислиш, че самостоятелно мислещите деца могат да си изградят нужната защита срещу външните влияния. Още по-наложително е да НЕ се отпускаш, когато децата пораснат и имат свои семейства, защото тогава твоят опит им е най-ценен.

Много родители ще се съгласят с написаното дотук, но и ще се извадят от схемата на „лошите“ родители изобщо. Същите тези, може би вие, е добре да си зададете следните въпроси. Когато детето ви се прибере от училище и ви сподели, че се чувства по-срамежливо и че не може да се впише, дали вие не реагирате: „О, не се притеснявай. И аз бях като теб едно време. Ще се оправиш.“ или пък „Сега пък какво има пак. Пак сълзите ти са на очите. Стегни се малко. Голямо дете си вече.“ А ако синът или дъщеря ви са отраснали вече достатъчно и са срещнали първата си любов и само за нея говорят как Той или Тя прави това или онова или пък когато другият е сгафил и е станала драма, вие не казвате ли: „Пак ли за това ще говорим. Айде, стига вече с тоя Илия. Илия, та Илия! Толкова си влюбена, че си загърбила учението.“ Или подобно.

teen-stressЕ, припознахте ли се? Едно 80% от хората реагират по същия или подобен начин. В първия пример не изслушвате детето и не го окуражавате. То иска примери на действие – точно как да се справи, а вие не му ги давате. Ако утре още повече се отчужди и започне да слуша сатанински метъл, дали тогава ще му обърнете внимание, или пак ще му говорите със същия маниер. Във втория случай отказвате на младия тинейджър да сподели. Така затваряте вратата на общуването му с вас. Чудесно – ще разказва на приятел/ка, която може и да даде лош съвет.

Дадох примери от тинейджърската възраст просто защото смятам, че това е един от най-емоционалните периоди в живота на всеки човек. Всяка възраст си има своите проблеми и макар вие да ги смятате за „бели кахъри“, защото вече сте минали през тях и сте видели, че не са кой знае какво, при това сте свикнали да владеете емоциите си, то вашият тинейджър едва сега се сблъсква с всички непознати за него емоции и не знае как да се справи.

Затова е най-добре да преглътнете нетърпението си и да го насърчавате да ви говори за драмите си, външността, приятелите си, както и любовните си трепети, за да следите по-отблизо какво се случва и да сте на линия, когато има нужда от вас.

Вашият коментар