Исторически прочит на Красавицата и Звярът

Бях дълбоко възмутена, когато слушах група младежи в кафене да разсъждават над детските приказки. Бяха взели на подбив тази за Красавицата и Звярът. През модерната призма на съвремието ни, момчетата от групата твърдяха, че историята показвала как всяко хубаво момиче може да се влюби в грозен мъж (Звяр), стига той да има пари (да е принц). Дълбоко обидени, момичетата от групата протестираха, опитвайки се да изложат аргументи, които мъжете не схващаха.

Никой не се сети да разсъди, че приказката е писана през Средновековието като първият, който я е записал, бил италианецът Джовани Франческо Страпарола през 1550 година. Тази приказка обаче е обогатена с много италиански фолклор. Във Франция (1740 година) Габриела-Сюзън дьо Вилньоф я разказва под перото си, но става известна едва през 1757, когато Жан-Мари Льопринс дьо Бомон я претворява във версията, в която я познаваме днес. Именно по мотиви на дьо Бомон се адаптират съвременните театрални постановки и филми.

Beauty_and_the_Beast_detailСредновековната приказка е имала за цел да помогне уредените бракове да бъдат скрепени. Т.е. жената да намери положителните качества у мъжа си, независимо как е изглеждал той. Другото особено в приказката е, че тя изтъква жената като скромна личност. Тогава християнските канони са били много стриктно спазвани, затова и скромността е била най-зачитана сред качествата на една девойка. Поради тази причина красивата Бел иска от баща си само една роза. Третият акцент е благородникът, изпаднал в немилост. В тези векове арогантността и жестокостта сред по-висшата класа са били много разпространи. Благородниците са всявали страх сред по-нисшите слоеве и не са се интересували от никого другиго, освен от себе си. Затова те били считани за хора с грозни души. Идеята на приказката е да покаже точно това поведение, което можело, според тогавашните възгледи, да бъде променено единствено, ако благородникът бъде разтърсен от препятствие, изгуби всичко ( защото Звярът в приказката губи идентичността си, земите си, той е забравен и отритнат от обществото в стария си замък), но срещне духовно богат човек – девойка, която може да го превъзпита с благородството и смирението си.  Освен това книгата е доста религиозна. Там се говори за вярата на човека в добротата и в любовта. Да не казвам, че в оригиналната приказка бащата сключва сделка със Звяра да му донесе онова, което се докосне първо до него. Бащата предполага, че това ще е кучето, което винаги го посреща на оградата, и се съгласява. Но уви, не се случва това. И така нататък…

Ако се интересувате, открийте оригиналната приказка и я прочетете. Но преди това се запознайте с исторически специфики на времето и четете историята в контекста на епохата й.

Вашият коментар