Не мислех, че някога ще видя аналог на ситуацията „кажи баба Тенкю“ в действителността. Мислех си, че такива работи все пак се случват само в рекламите. Но не. Всяка художествена измислица явно си има своите прототипи.
Имам една много странна съседка. Всеки път, когато ме засече на стълбището на блока ми, ми се хвали за неща, които аз много не ги възприемам като поводи за хвалба. Преди време ми беше казала, че дъщеря й се омъжила за френски ПРИНЦ, моля ви се. Скоро след това ми спомена, че има трима сина. Така й не разбрах дъщеря ли има, или трима сина, или пък и синове и дъщеря. Демонстрирала ми е модните си вкусове, а самата тя не ходи никак модерно или пък елегантно облечена. Какво модерно може да има в един светлосин шлифер и боне с бял пискюл в 21 век!!!
Видях я вчера в магазина с внучката си – прекрасно момиченце, което приличаше на ангелче. Не знам обаче дали е щерка на някой от синовете, или пък е долетяла от Франция 😉 . Едно обаче беше ясно – говореше на български детето, макар и съвсем не както трябва, защото е само на 3 годинки и половина. Гордата баба го носеше на ръце из магазина и му посочваше това и онова, говорейки му крайно превъзнесено. То искаше зрънчо с играчка и изразяваше желанието си с думи. Взеха зрънчото накрая и на изпроводяк жената се обърна към детето и му каза „А сега, бабе, кажи „Гудбай“ на леличката!“ (демек продавачката) Детето мълчеше. Леличката мълчеше. Аз мълчах. Всички стъписани, освен гордата баба, която се стараеше да ни убеди, че детето е полиглотче. Е, почти успя. Детето накрая каза само „Чао“, което може да се вземе като знак за многоезичие… или пък не 😉 Все пак не проговори на френски, видя се, че и английският не му е силна страна.
Когато бабата наперено излезе, продавачката аха да каже нещо, но се въздържа. Таксува моите покупки и като върна рестото ми намигна: „Сега да ми кажеш Тенкю!“ Аз й се усмихнах и отговорих: „Като обърнем лева в евро, ще ти кажа :)“
И така си се изпратихме с една и съща мисъл в главата. Сигурно и на вас ви се върти същото като на нас. Все пак сме в България, хора. Оставям разказът ми за случката без коментар, просто защо не знам какво да напиша. Коментирайте го вие, ако искате.