Забелязвам колко често реалността в социалните мрежи е просто добре осветена лъжа. Разгледала съм стотици профили на „ръчно изработени“ съдове, които изглеждат като извадени от скандинавска приказка – меки, с неравни ръбове, с текстура, която сякаш усещаш през екрана. Обикновено са заснети на дървена маса с листенца розмарин и чаша кафе с идеална пяна. Естествено, поръчвам. И какво получавам? Гладка, бездушна, евтина пластмаса или прекалено обработена глина, която няма нищо общо с „душата“, продадена чрез пиксели. Разликата между това, което виждам на екрана, и това, което държа в ръка, е почти физически осезаема. Това е илюзия за ръчна изработка, илюзия за качество.
Не става дума само за керамика. Тази игра с очакванията се разиграва навсякъде. Всяко красиво място е филтрирано, всяко лице – изгладено, всяка храна – перфектно аранжирана. Социалните мрежи са създали свят на „визуални обещания“, които икономически се продават като реалност. Всичко е лъскаво, стерилно и изкуствено. Виждаш снимка на „еко“ сапун, сниман на фона на бетонна стена и мъх, и си представяш аромат на липа и босилек. Получаваш парче сив, без аромат сапун, дето съдържа повече консерванти, отколкото билки.
Психологическият механизъм е прост и жалък – окото се привлича от високия контраст и изкуствената чистота. Свикнали сме да вярваме, че ако нещо е ярко, дефинирано и без сенки, то е „преминали през проверка на качеството“. Това е светлинна измама, която скрива липсата на реална стойност. В резултат купуваме не предмети, а частици от филтрирана реалност. Плащаме премия за „естетика“, без да осъзнаваме, че самата естетика е продукт на софтуер, а не на умение. Това е удобен модел за всеки, който иска да продава боклуци на цената на изкуство.
Изкуственият интелект и напредналите редактори позволяват на всеки да бъде „майстор на светлината“, без дори да е знаела как да настрои фокуса. Занаятът се превръща в имитация, а потребителят – в жертва на собственото си желание да живее в по-красива, но по-празна версия на света. Ние сме се научили да приемаме визуалния шум за информация и блясъка за стойност. А когато разпознаем измамата, вече сме инвестирали пари и емоции в обекти, които съществуват само като светлина върху LCD панел.
Така че следващия път, когато се пристрастите към поредната „уникална“ керамична купа от Instagram, помислете за цената, която плащате – не само в евро, но и в разочарование.
И аз съм попадал на такива „ръчно изработени“ неща онлайн, които на живо изглеждат съвсем другояче. Често ми се струва, че снимките са толкова обработени, че човек реално не знае какво купува. Наистина ли това е масов проблем и в другите занаяти, освен в керамиката?
Тази статия много ме докосна, защото и аз съм попадала на подобни разочарования онлайн. Онзи „ръчно изработен“ съд, който изглежда като изваден от скандинавска приказка, после се оказва евтина пластмаса. Напълно съм съгласна, че това е илюзия за качество, която се среща навсякъде – в снимките, в профилите, в начина, по който представяме себе си. Би било полезно на всеки, който иска да гледа на социалните мрежи с по-реалистичен поглед.