Повод за написването на тази статия е една прекрасна моя приятелка, която често ме накара да се заливам от смях.

Милата е наскоро влезе в нова връзка, има нова работа и всичко върви по мед и масло. Единственото, които й пречи да бъде щастлива е нейното чак налудничаво суеверие. Редовно гледа късметчетата от кафето, търси като луда детелини, никога не минава под лост за тупане на килими, даже отбива автомобила си, ако черна котка мине през шосето.

С най-добри чувства искрено се забавлявам около нея. Вчера обаче нещата ескалираха, защото видя, че е изгубила едно от копчетата на палтото си. Според нея това бил ужасен знак, че с новата й връзка е свършено. Чак не очаквах как наистина пребледня и стана сериозна. Срещата ни не минаваше добре и аз доста се притесних, след като я убеждавах, че едно копче не означава нищо, но безрезултатно. След това се опитвах да измисля, че загубеното копче вещае нов приятел, а тя ме опроверга като каза, че това важи за намереното. Докато стигнем до кафенето гледаше непрестанно пред краката си в търсене на копчета. Можеше да ми е смешно, ако не ми беше изключително тъжно.  За да я откъсна от лошите мисли, си послужих с измама. Когато си поръча кафе, уж отидох до тоалетна, но всъщност заговорничих със сервитьорката. Преглеждаме късметчета и накрая й избрахме  за любов с новия партньор. Нямате представа как това й се отрази. Разтвори късмета и направо грейна от щастие…

Невероятно е как такива неща могат да променят човек. Лично аз смятам, че подобни вярвания са излишни и следвайки ги си правим лоша услуга. Според мен животът трябва да се живее на мига и никога да не се оставяме някакви фактори психологически да ни влияят. Всичко е въпрос на самовнушение, а изживян живот в страх да не се случи лошото, не е живот. Опитвам се да го кажа на приятелката ми, но ще мине доста време преди да го осъзнае.