Традиционалистка съм и рядко правя изненадващи ходове. Особено по отношение на външния вид. В облеклото съм си установила от години един спортно-елегантен стил, от който не отстъпвам нито на сантиметър. Същото е и с косата. Много пъти приятели са ми давали съвети да експериментирам по-често, да правя промени във форма, цвят и т. н. Аз обаче съм си се харесала във един вид и си я карам по тоя начин. Пък и смятам, че прекомерно честата смяна на външния вид говори за емоционална нестабилност и неустановеност. 🙂

И последното май ще се окаже напълно вярно, като разберете какъв е поводът на днешното ми включване. Миналия вторник в службата беше толкова натегнато, проблеми, неуредици, скандали – цял ден. Излязох в толкова саморазрушително настроение, че реших, че най-безобидното нещо, което мога да направя със себе си, е просто да вляза в някой салон и да ми вземат връхчетата на косата – казват, отнемало стреса. 🙂

Първият, който видях, беше студио за красота Аlure. Обясних на фризьорката, че проблемът ми е по-скоро емоционален, отколкото визуален. Тя се подсмихна и каза, че принципно съм подстригвана по неправилен начин. Косата ми е леко чуплива и винаги съм искала да се държи една заоблена линия, тая прическа, на която казват венец. Е, жената каза, че който ме е подстригвал, просто не го е правил по правилния начин, имало си специален ъгъл. Първо си помислих, че става въпрос за традиционното междуколегиално критикарство, характерно за много професии. Като станах от стола обаче, пък и няколко дни, когато косата поулегна леко, ми стана ясно, че наистина е имало грешка в досегашната система на подстригване. Косата ми изглежда перфектно, като излязла от списание от 60-те години, класически хубаво – при това без особени усилия, само един балсам за оформяне на къдрици и изсушаване със сешоар на лека степен и изглеждам все едно съм била на прическа. Разбира се, част от това е заслуга на природата и на гените, който нося, но да бъдем честни и да отдадем дължимото на студиото за красота Аlure. Определено ме спечелиха.