Гурме, ама не!

Понякога с приятели започваме да обсъждаме и да мечтаем за местата които сме посетили и които желаем да посетим през идната ваканция. Естествено всяко красиво кътче свързваме и с вкусотийките, които сме хапвали, или искаме да опитаме. Може би за много от вас ще бъде странно, но когато ме попитат, кое е най-хубавото ястие, което си опитвал и къде? Моят отговор е много простичък – на мама и сред природата.

Едно лято се бях прибрал/а вкъщи след дълго отсъствие – работа, учене и остава все по-малко време за любимите ни хора. По това време все още нямах кола, затова по-добрата ми половинка ме транспортира. Мама разбира се, след дълго очакване на моето завръщане, беше приготвила куп вкусотии. От вълнение и от приказка на приказка, не успяхме да хапнем почти нищо. Когато решихме да се връщаме, майка ми напълни цяла чанта с вкусно приготвени, домашни гозби, разбира се – все мои любими.

Пътувахме весело и спокойно, природата в моя край е невероятна, балкана се простира красив и величествен. В летните горещини ни предоставя дебела сянка и горски чешмички. Просто няма как човек да не спре да опита от прясната, студена вода, да вдиша дълбоко от чистия въздух и да не се полюбува на приказната гледка. Естествено от тази доза чист въздух коремите ни започнаха да ръмжат и дойде време за мамината чанта с вкусотии. Веднага нападнахме картофените кюфтета, седнали на беседка край чешмата. Птичките пеят, подухва прохладен ветрец, а ние сладко-сладко си похапваме. Ето това е най-вкусното нещо, което съм ял/а, на най-вълшебното място, с най-любимия човек и да, направо с ръцете!

Rate this post

Вашият коментар