Казват, че българката е била една от най-красивите жени на планетата. Ние го знаем, чужденците също реагират с възхита. Но също така срещаме и възмущението от Лицето, което показваме пред света, за сметка на другото, което крием.

Сигурно на всички ви прави впечатление колко много са конкурсите за красота. В рамките на шегата мога да заявя, че почти всяко по-посещавано заведение може да си направи конкурс и да избере поредната Мис. Вместо престижни, конкурсите станаха поизмислени и претруфени. Фактът, че даже се принизиха до евтини телевизионни спектакли е резултат не само от наличните кандидатки, а и от липсата на високи изисквания към тях.

Умрях от срам като гледах последния български конкурс за красота. Префърцунени момичета с евтини маниери и празни глави. Това ли е лицето на България – изкуствена жена, говореща заучени фрази за световния мир? Не стига това, ами вече и чалга музиката стана известна в Европа и с нея лицата на родните „звезди“.  Тъжното в случая е не, че такива жени представят родината, а че истински красивите жени са отвратени и никога не биха дори помислили да се включат в такива мероприятия. По улиците, в университетите,  по градовете и селата българката блести с народната си хубост, с чар и ум, но няма кой да я оцени и няма кой да я види.

Но това сме ние – една страна на контрастите, в която трябва да се вгледаш добре, за да откриеш, че зад преградата от фалша и първоначалното лошо впечатление, останалото е хубост, талант и традиция.