4 признака, които издават лъжата

Можем ли да разпознаем лъжата само с наблюдения? Психологията казва, че можем – стига да можем да разпознаем признаците. Напоследък доста чета за начините, по които езика на тялото ни издават и вече дори започнах да прилагам наученото. Сега ще ви поразкажа малко за лъжите, мимиките и жестовете и как са свързани. Естествено, възможни са грешни интерпретации – не бързайте да обявявате някой за лъжец, само защото се е почесал по брадичката в лош момент.

1) Лъжците жестикулират с две ръце

Според проучването лъжците жестикулират много повече от хората, които казват истината. Докато само 25% от тези, които казват истината, са били видени да правят това, около 40% от лъжците са имали това отношение. Този жест може да съпътства усилията на мозъка да създаде история. Това може да се случи, когато човек няма повече какво да каже и започне да си измисля.

2) Гледат ви в очите… постоянно

Въпреки че мнозина вярват, че лъжците избягват да срещат погледа на човека, когото лъжат, изследванията сочат, че те гледат събеседника си в очите много по-често, отколкото хората, които казват истината. В изследваните видеоклипове изследователите откриват, че лъжците прекарват до 70% от взаимодействията си, гледайки в очите на хората. Михалча вярва, че това се дължи на факта, че те се опитват силно да убедят другия, че не лъжат, затова използват всеки наличен трик, за да го убедят, че заслужават доверие.

3) Говорят дълго, но на пресекулки

На къжците по-често им се препъва езика, докато се борят да измислят правдоподобна история или дори ако вече са я измислили предварително. Когато човек мисли върху всяка отделна дума, разказите му са рационални и логични и лесни за разбиране. Но е трудно да се контролират пресичанията. Лъжецът ще направи всичко възможно, за да спечели време.

4) Избягват да говорят в първо лице

Казвайки лъжа, хората са по-склонни да се дистанцират от действията си, като използват местоименията на трето лице като „той“ или „тя“, а не от думи от първо лице като „аз“ или „ние“. Може също да прибягват по-често до страдателен залог. Често речта на лъжеца също става по-преувеличена, което му позволява да се дистанцира психологически от лъжата.