Оказва се, че всяко обяснение е стена, която сама градя около себе си. Днес просто казвам „защото исках“ и не дължа повече нищо на никого.
Докато пиех кафе, гледах как едно дете гледаше таблет с такава концентрация, че сякаш беше в транс. Очите му бяха залепени за екрана, а реалността – изключена. Време е да спрем таблетите.
Опашката на касата е малък театър на нерви. Жена пред мен изригна срещу касиерката и срещу мен, но всъщност изразяваше собствения си страх от хаоса. Изводът: не се опитвайте да оправяте чуждия вътрешен срив.
Съветите „внимавай“ и „не рискувай“ често са просто красива маска на страха. Да живееш без грешки е да не живееш изобщо. А аз предпочитам да се спъвам, отколкото да стоя на едно място.
Стените, които градим около себе си, за да не бъдем наранени, често ни струват много повече от самите рани. Осъзнах го, когато един уикенд в София ми излезе 120 евро.
Приемането на комплимент е лесно. Трудният момент е да не започнеш да търсиш причини да го отречеш. Страхът от очакванията е по-силен от радостта от признанието.
Сметките за курсове и софтуер, които не използвах, растяха заедно с несигурността ми. Бях убедена, че се подготвям, а всъщност просто плащах за отлагане.
Можем ли да разпознаем лъжата само с наблюдения? Психологията казва, че можем – стига да можем да разпознаем признаците. Напоследък доста чета за начините, по които езика на тялото ни...