Чували ли сте някой човек да каже, че определена книга е разтърсила живота му? Че точно онзи филм е преобърнал представите му за света? Че запознанството с точно онзи непознат му е отворило очите за толкова непознати неща?

Наистина има живото преобръщащи събития, които ни разтърсват и оставят следа някъде в нас. Лично за мен такова беше преживяването, когато някога като по-млада прочетох книгата „Портретът на Дориан Грей“. Наскоро я препрочетох и въпреки че знаех сюжета, текстът ме разтърси на ново и също толкова силон. Наративното майсторството на Оскар Уайлд личи от първото до последното изречение, а ако сте по-запознати с биографията на автора, навярно ще откриете и прилики между нея и главната сюжетна линия. Мен лично не ме интересуват житейските катаклизми и екстравагантности, в които е участвал Уайлд. За мен е важна художествената стойност на романа му, която в моите очи е ненадмината.

Знаете, предполагам, как за „Малкият принц“ се твърди, че е книга, която е нужно да се прочете три пъти в живота – докато си дете, когато пораснеш и когато поостарееш. За мен „Портретът на Дориан Грей“ също е такава книга, но за първи път тя е хубаво да се прочете в тинейджърските години на един човек. Носи много житейски истини и поуки, които за младите биха били безценни. Аз се сдобих с тях за първи път, когато бях точно на 20 години и, както вече ви споделих, ги преоткрих наново. Не гледайте филми за Дориан Грей, не разчитайте някой да ви преразкаже сюжета – това е лесно, но не е истинско. Прочетете я. Прочетете я и се насладете на британския хумор на един дъблинчанин, на хапливите му забележки по повод неговата действителност и непреходните послания, които отправя с помощта на писаното слово.