Всички болести поразяват тялото, това е „биологично” явление. Болестта при нас хората взема  „духовен характер”, тоест протичането й се влияе от цялостната съпротива (за разлика от животните, които не са поразени от тази духовна същност), която може да й окаже заболелият – не като „биологичен субект”, а като личност, в която при всички случаи водещи са духовните  начела. Нашата телесна съпротива срещу болестите неизбежно се преосмисля от духовните „мощности” на човека, от неговата духовна сила, от мисълта му, от волята и от характера му. Намесата на духа в борбата с болестта е решаваща – ако са възможни чудеса при лекуването на болестите, това са чудесата на духа, влязал в ръкопашен бой със заболяването. При всеки случай на заболяване, когато подемете борба, с която и да е болест (било то с лекарства или с билки) в определен план или ред, трябва да знаете, че решаващо е състоянието на духа ни, вътрешната ни човешко-духовна  нагласа, да се съпротивляваме, да побеждаваме – та нали за това сме на този пъстър и земен свят за една непрекъсната борба. Според мен всяко лекуване е сложен процес на цялостното взаимодействие между тялото и духа в съприкосновението с болестта-враг, която и каквато да е. Винаги трябва да се преценя най-напред – здрав ли е духът, т.е. има ли воля да надмогне  болестта? Ако няма – никакви лекарства не помагат. Първо трябва да се излекува духът, да се мобилизират всички необходими сили и да се изведат на преден план и хвърлят срещу болестта!