Когато една приятелка от Нова Зеландия ми беше на гости миналата седмица се възмути дълбоко, когато й сервирах шопска салата. Изгуби половин час да ме убеждава, че в действителност съм й предложила гръцка сaлата. Тя ли мен ще ме учи! Отне ми също толкова време да й разясня, че няма как салата да е гръцка, след като бялото саламурено сирене е българска запазена марка, а и ние гръцка салата му викаме точно на онова, което като отидем ни сервират в Гърция и я уверих, че то няма общо, освен доматите и краставиците, с шопската. Гърците слагат много зехтин, печени чушки и повечко маслинки…

Не знам дали ме разбрахте какво точно исках да кажа, но това е. Шопската салата си е шопска и точка! Оказва се обаче, че е много трудно да спориш с чужденец кое ястие е типично българско. Мнозина от тях смятат дадени гозби за турски или гръцки. И няма как да бъде друго. С толкова много исторически междуособици не бихме могли да кажем, че културата ни не се е смесила нито с гръцката, нито с турската.  Станала е една – Балканска, обща за всички със сходни хранителни навици и характена за целия регион кухня. В много спорен въпрос се превръща кое точно ястие откъде е произлязло. Мисля, обаче, че по пътя на логиката повечето гозби, за които се твърди, че са турски като сърми и чеверме, са по-скоро гръцки, поради простия факт, че елините са били по-отдавна на Балканите от турците. Специално агнешкото чеверме сме правили и в България още по времето на прабългарите и славяните, независимо, че е характерно и за гръцката кухня. Останало е в българския език с турската дума „чеверме“ (означава „въртя“), заради 500-те години на робство.

Ако трябва да сме исторически коректни, то тогава ще видим, че все пак ще можем, освен спорните, да изтъкнем някои наистина български ястия. Едно от тях е киселото мляко. Да, слагам го като отделно ястие, просто, за да изтъкна, че си е нашенско и само на нашите ширини придобива този киселичък вкус и гъста консистенция. След това нареждам качамакът, пататникът, капамата, баница, сиренето по тракийски, както и таратора, лютеницата и луканката са си традиционни „изобретения“, без аналог в цял свят.

Толкова за гозбите от мен… Оставям ви, за да отида да подготвя я пълнени чушки, я яйца по панагюрски 😉