Знаете ли коя е любимата ми дестинация? В света на книгите. Четенето винаги ми дава много – нови познания, житейски ориентири и ценни съвети. Най-значима обаче е възможността да се докосна до мислите и чувствата на други хора. Защото написаното е точно това – да оставиш частица от душата си, да позволиш на друг човек да надникне във вътрешния ти свят и мироглед.

Затова и всяка година на 23 април – Световния ден на книгата и авторското право, спазвам една моя традиция – да се запознавам с творчеството на неизвестен за мен автор. Този път вниманието ми привлече писателят и поет Васил Лазаров. Насочих се към произведенията му, защото първо бях впечатленa от личността му.

Той е от малкото съвременни автори, които участват в много литературни кръгове, а чрез редица инициативи и конкурси подпомага прохождащите творци. Лазаров е председател на Сдружение на писателите в Самоков, откъдето е родом. Също е изпълнителен директор и съучредител на Асоциация за насърчаване на християнското художествено слово „Емпирей“.

Запознавайки се с неговите творби, веднага си дадох сметка, че авторът се отличава от своите съвременници чрез връщането към изконните начала на християнството. Религиозните мотиви намират израз в цялостното му творчество. По един ненатрапчив и фин начин те следват всяка сюжетна линия на Васил Лазаров, като в същото време ни се представя една динамична атмосфера.

Забелязах също, че писателят обича да вкарва в книгите си и реални личности и да ги поставя пред различни житейски ситуации. Той описва достоверни исторически факти и така възкресява миналото като го подплатява с християнския кодекс. Затова не се учудих, че човешките добродетели и хуманизмът са лайтмотив във всяка негова творба.

Както вече ви споменах, за мен в книгите си авторите оставят по нещо от себе си. Изключение не прави и Васил Лазаров. Един от похватите, които той използва, е да включи и биографичен елемент в почти всеки сюжет, който създава. Така позволява на нас, читателите, да го опознаем по-добре и се създава интимност.