Днес нареждах масата. Сложих блюдото с парчета сирене и кашкавал, от това, което съм ви казвала че купувам – на Lacrima, наредих чушки с оцет и чесън, тиквички с кисело мляко, пилешки гърди, запечени с картофи, все такива обикновени неща, но почувствах, че трапезата ми е богата и мислено благодарих на Бога. След това се замислих неволно колко хора сядат всеки ден на такава маса.

Гледах статистика на НСИ и резултатите от изследванията през последните 20 години. Оказва се, че стандартът на живот на българина се е повишил. Макар и малко и не много чувствително, това се е случвало постепенно и продължава. Но защо тогава българите вечно се оплакваме. Да, наистина в много случаи имаме  право, но като цяло това си се е превърнало в нищо повече от лош навик. Истината е, че винаги искаме повече, защото никога не ни стига от каквото и да е. Подобно поведение е нелогично и егоистично. На фона на цели континенти със страдащи от бедност и войни нации, ние направо се намираме в розовата долина на щастието.

Малцина знаят, че по Индекс на човешко развитие (величината включва  продължителност на живота, грамотност, образование, стандарт на живот) ние сме на 57-мо място в света (по статии от 2013 година по данни от 2012-та) Смятам, че резултатът е добър и при това много обнадеждаващ. Ние всъщност се намираме в първата осма от всички страни по света. Пред нас дефакто са страни като САЩ, Канада, Англия, Франция, Германия, за които си знаем, че ни водят по много точки.

Следователно – не бива да бъдем тесногръди зложелатели и омразници, които не спират да се жалват, а да си отворим очите и нека посрещнем факта, че в света има милиони хора, които биха били щастливи да живеят в страна като нашата.
Аз мисля, че всеки средностатистически човек може да си позволи да вечеря това, което съм сложила на трапезата аз– тиквички, картофи, пилешко месо, сирене, кашкавал, сушено мезе, хляб, чушки, десерт с крем. При това вече все повече хора могат да купуват не какво да е сирене, ами качествен и полезен продукт – както ние сме избрали такъв с марка Lacrima, например. (Цена – качество са в отлично съотношение, както и на останалите продукти Lacrima – кисело мляко, масло, крема сирене.) Охладени пилешки продукти, също прясно закупени от месарски магазин, а не онези пакетираните със съмнително качество или маринованите на витрините на супермаркетите.

И какво ви говори това? Че ние всъщност имаме един доста добър стандарт на живот. Щом масата ни е пълна и се събираме всички заедно, значи и живеем съвсем добре. Трябва да сме благодарни за благата, които имаме. При това в делничен ден. А щом сме така в делника, то значи празника ще е  още по-добре. Макар, че за нас всеки ден, в който имаме нещо качествено на трапезата е празник сам по себе си. Така учим и децата си