Рисуването е едно от многото хобита, които имам. Понякога се изумявам как успявам да ги съчетавам всичките, но нали знаете, че като му харесва на човек и няма невъзможни неща. Та, рисуването, когато бях малка, ми беше повече от хоби – аз непрестанно драсках нещо, оцветявах, а в по-горните класове бях усвоила много добри умения (поне според моята учителка). Даже някога си мислех, че ще стана художник, но уви живота ме отвя в съвсем друга насоко. Това обаче не ме спира от време на време да си релаксирам рисувайки. Не е важно на другите да им харесва, а това, че на мен ми доставя удоволствие. Така или иначе в България все още няма много хляб за художниците, тъй като не сме пораснали достатъчно, че да оценяване творбите им.

Това ми напомня за една дилема, която съществува в днешно време, а именно – трябва ли да пренасочиш усилията си към друга сфера, само защото това, което обичаш да правиш не се търси никъде или пък е доста слабо заплатено. Та нали точно това е целта на всеки – да се занимава с това, което харесва и обича, за да си върши работата със желание и да я върши качествено. Доста често попадам например на касиерки в магазините, които от километри си личи, че никога през живота си не са искали да са касиерки, но са се примирили и живота тук ги е принудил. Това мисля, че само натъжава човек, дори може да го озлоби и всеки път да идва с нежелание на работа. Но какво да се прави, никой не се интересува от твоите желания, всеки гледа да изкара някой лев за да преживява.