Като съм тръгнала от миналия пост насам да давам съвети за себепознаване и самоусъвършенстване, нека и днес да ви дам един – не си вярвайте прекалено много.

Прекомерното самочувствие и вяра във вас самите може да ви изиграе лоша шега накрая. Какво имам предвид? Ако, прекалено много повярвате в собствените си умения, то се засилва шансът да спадне концентрацията ви. Имате самочувствието, че правите всичко безпогрешно, но така увеличавате възможността да правите повече грешки. По-добре бъдете една идея по-съмнително настроени към себе си, отколкото да пришпорвате събитията. Бързайте бавно, вместо да изоставате бързо.

И не ме разбирайте погрешно. Не казвам да захвърлите цялото си самочувствие на страна, да спрете да поемате инициатива или рискове. Напротив. Всичко това е хубаво стига да е в умерени граници. Хората са го казали: Много хубаво не е на хубаво. Или другата ми любима мисъл: Три пъти мери, един път режи.

И ето крайната равносметка. Бъдете ентусиазирани и инициативни. Подхождайте към себе си с доза подозрение. Проверявайте собствената си работа и едва тогава се заемайте с друга задача. Системата е лесна и вярвам, че е също така полезна.