Покрай дългите празнични дни, оставайки за по-дълго време вкъщи пред отрупаната трапеза и празничните филми по телевизията, осъзнах, че пропагандата към женското съсловие на обществото продължава дори и в глуповатите романтични филми, които се правят само за телевизионно излъчване. А и не само – в големите холивудски продукции също може да се открие този лайт мотив, който със сигурност би депресирал едни и би ядосало други.

Започвам така от далеч, защото не искам да звуча като поредната ядосана феминистка (като влагам популярното виждане за този тип жени, който е въведен от мъжете и се стреми дискредитира жените, борещи се за еднакви права на труд, заплащане и социални придобивки като мъжете), тъй като не е това целта ми. Всъщност целта ми е да направя анализ на обществото, в което живеем, природните закони и това от което се страхува мъжката част от обществото.

Ще започнем от първобитно-общинния строй, когато са действали повече природните закони, отколкото някакви други. Жената е била тази, която е раждала и отглеждала децата, а мъжът е трябвало да ловува и защитава семейството си. В същото време, може би съвсем удобно забравено от съвременните защитници на тази теория, жените са извършвали и множество други задължения и на практика е съществувал матриархат. Тя е тази, която определя как ще се развива едно семейство и отглежда поколението. В древните времена мъжете са имали особено уважение към жената и в частност майката. Защото са осъзнавали, че задачата, който има тя – да износи и отгледа здраво поколение, е изключително отговорна, а на самото раждане му придавали божествено значение.

С течение на времето обществата, в които съществуват хората започват да се разрастват все повече и повече, а природните инстинкти, които са заложени в същността ни, налагат необходимостта от общи правила, закони и лидер, който да ги прилага. Лидерът естествено става най-силният (често избиран чрез двубой или друг тип изпитание, доказващо неговото мъжество). Нека да не забравяме и религията. Тя е била прекрасен инструмент, благодарение на който хората са си обяснявали природните явление и всичко онова, което не са разбирали, а с течение на времето се е оказало, че е и прекрасен инструмент, благодарение на който да държат хората в страхливо подчинение.

Едно от основните божества е била Богинята Майка, а акта на създаване на нов живот, е бил свещен ритуал. Когато обаче Константи иска да стабилизира своята империя, решава, че многото и различни божество, в които вярват присъединените племена създават раздори, а те не им позволяват да се почувстват като един народ, защото нямат общи традиции. Ето защо Константин решава да въведе единна религия, която да не отговаря на вярванията нито на едното, нито на друго, нито на трето племе, а да бъде в тотален противовес на техните вярвания, като им покаже, че това, което са правили до сега е било дело на дявола и на злите сили, а „истината“ е някъде другаде. Така започват първите стъпки на Християнството като не случайно жената е била представена като проститутката Мария-Магдалена, а зачатието на Божия син се е осъществило непорочно. Пълно противопоставяне на досегашните вярвания.

Започваме бавно да навлизаме в наше време, когато отношението към жената рязко се е променило от периода на първобитно-общинния строй. Тя се използва за разплод и поддържане на домакинството, като не е имала право на глас, образование и прочие. Жена, която е можела да чете се е гледала с особен, подозрителен поглед и често хората са се страхували от нея.

Мъжката част от съсловието не са можели да разберат, че е напълно нормално с развитието на човечеството, жените също да развиват своя интелектуален потенциал, а с това и да не искат да се съобразяват с всичките ограничения, които им налага мъжката половина от човечеството. Даването на правото да гласуват, да имат достъп да образование и да работят е само началото на израстването на жената с нормален социален статут.

Това обаче не означава, че жената има равни условия на труд. И до ден днешен продължава да се усеща разликата между отношението и особено в заплащането на жените. А манипулирането на това какво трябва да прави една жена в житейския си път започва още от най-ранна възраст с всичките приказки и детски филмчета, които ни учат, че трябва да разчитаме на принца, който да ни събуди от омагьосания сън, да слугуваме на 7 мъже, да целунем всички крастави жаби, за да намерим идеалния принц, да обикнем и най-грозното създание, защото той е всъщност бил грозен и от вътре, но се е поправил… и още десетки такива примери.

И ако това не свърши работа продължаваме пропагандата със съвременните романтични филми, в които преуспялата жена в кариерата обикновено е сама и няма деца. Изневиделица се появява някой нескопосан селяндур с добро сърце, в когото тя се влюбва, а накрая на филмите тя винаги се отказва от кариерата си, живота си до момента и отива на село да копа домати и да му народи 5-6 деца…

Като изключим тоталният шок в който изпаднах след като изгледах около 10 подобни филма, които представях човешките взаимоотношения по един и същи начин, мога да се съглася с едно – в жената тиктака един часовник. Той обаче не е обществено наложен часовник, а биологичния. Колкото и да искаме да преуспеем в професиите си, да постигнем нещо смислено и т.н, една частица от нас продължава да ни тегли именно към онзи момент, в който бихме прегърнали собственото си детенце, бихме му дали име и бихме му треперили цял живот. Но в същото време, не искаме да се откъсваме от това, което сме правили до този момент. Ето защо за жената е важно едно – мъжете да разберат, че те също имат право на своите интереси, работа и време за себе си. А фактът, че природата ни е създала да износваме и да раждаме децата не означава, че след появата им на бял свят, те са само наша отговорност. Задълженията и отговорностите трябва да се случват по равно, за да могат и двамата родители да са щастливи и удовлетворени. Само така ще създадат здраво и пълноценно поколение.