Незнам дали сте си задавали някога този въпрос, но честно казано аз в последно време си го задавам все повече и повече. Това може би ми се е набило в главата от филмите, в които почти винаги се случва завистта да надделява над приятелските чувства. Можем ли да се радваме на успеха на ближния си, било в професионален план или в личен ? Аз мисля, че хората все по-рядко съумяват да го правят. Може би това идва от напрегнатия и несправедлив в много случаи живот, но това не може да бъде оправдание поне според мен. Трябва да имаме реална преценка над нещата и да бъдем до хората в добро и лошо. Не може, когато някоя наша приятелка е получила повишение, намерила е мъжа на живота си или и се е случило някакво друго истинско щастие, да позволяваме завистта да се поражда в нас. За съжаление понякога това е неизбежно, от гледна точка на това да виждаш как на някой друг се случва това, за което винаги си мечтал. Това обаче не значи, че той е виновен и трябва да го упрекваме, и да на се радваме заедно с него за успеха му.

Много е жалко, когато станем свидетели на подмолните действия на някой срещу друг с цел да му подлее вода и да се опита да попречи на щастието и успеха му. Ако наистина държим на хората около нас, то ние трябва да се стараем да им го показваме и да знаят, че сме насреща за добро и лошо. В противен случай, какъв приятел може да ти е някой, който вместо да те поздрави за успеха ти и да празнува с теб, започне да те отбягва и да завижда сякаш сте му враг?