Откакто свят светува, изневярата тържествува, а мъжете и жените влизат в полемики кой, как и защо. Лично мое мнение, изневярата е висша форма на предателство. Може да съм косервативна, наивно романтична, може да не ги разбирам „нещата“, но не я приемам и точка.

Най-добрата ми приятелка например отдаде 8 от най-хубавите си години на мъж, за да разбере накрая, че същият обича най-много в нея гърба й, по-точно момента, когато го види. Тя подозираше партньора си от доста време в „залитвания“, но така и не можеше да го „хване в крачка“. Хиляди пъти й казвах, че няма смисъл да се тормози, да го остави, след като нещата вече не са същите (не правеха секс с месеци, което е достатъчно показателно), но тя твърдеше, че докато не се убеди с очите си, за нея взаимоотношенията им винаги ще останат недоизказани и недоизживяни.

Така се реши на крачка, заклеймена може би от мнозина като крайна, но когато човек обича, целта винаги оправдва средствата. Тя монтира видеонаблюдение устройство от COMMERCE GROUP Ltd. и излъга, че отива за седмица на командировка. Чакането не се проточи много.

Прелюбодеецът с цялата си наглост още първата вечер поканил девойка в спалнята им. Даниела му се обади на следващия ден с думите, че не желае повече нито да го чува, нито да го вижда, за нея той е разочарование и горчив урок, научен по трудния начин. Последваха падания на колена, обяснения в любов, жестове, целящи да бъдат романтични, но след подобна постъпка не са нищо повече от гузна съвест и закъсняла романтика.

За любовта е изписано толкова много, а само две думи винаги са достатъчни: обичам те… както и няколко секунди, които завинаги да ги заглушат.