Има жени, на които наистина се възхищавам. Мога да ви разкажа за две, които познавам от близо – баба и майка ми. И двете са невероятни домакини, но с обноските и маниерите на благородни дами.

Спомените от детството ми са свързани с лятото на село. Баба винаги ме глезеше.  С прибрана коса и  престилка месеше питки, точеше кори, поливаше цветята и плевеше градината.  Но станеше ли вечер обличаше копринения халат, мажеше лицето си в кремове и винаги, абсолютно винаги ухаеше на мента. Когато ходехме в съседния град слагаше новите си дрехи и обувки с лек ток, взимаше ветрило и шапка. Изглеждаше страшно елегантна за възрастта си жена. Сега вече я няма и аз пораснах, но пред мен е майка ми, която явно е наследила същото трудолюбие и маниер. Живеем в град, така че няма нужда да се занима с градина, но си отглежда саксийни цветя. Домът й е идеално подреден, винаги ухаещ свежо,  а тя все носи перлени обеци и шета с годежния пръстен и венчалната халка. Когато с баща ми излизат навън става неузнаваема красавица. Като малка често отварях гардероба и пробвах дрехите, гримирах се с гримовете и когато ме беше страх отмъквах шала й – винаги ухаещ на парфюм.

Много е важно за една жена да съчетава в себе си и двете лица – на изрядната домакина, но и да истинска лейди, след която хората на улицата се обръщат с възхита. Според мен трудът, съчетан с красотата извисява духа. Така една жена е по-желана, по-интересна и изненадваща. Защото, когато чуем дама, си представяме капризнеща хубавица, а когато говорим за къщовница – работна мома. Но всички знаем, че двете качества са съчетаеми в един популярен архетип – Пепеляшка.