Нашия забързан и стресиращ живот се състои от поредица различни процеси, явления и действия, които по някакъв начин се свързват помежду си. Някой път произлизат едно от друго, подчинени са на нещо общо и цялостно. Именно това редуване на тези различни процеси т.е. причина и следствие, повод-действие, нужда-удовлетворяване създават този ритъм на живота. Това е един вид равномерно редуване, което има изключително  огромно значение за живота ни. Но все пак зависи от нашия темперамент, както и от всичко друго в нас самите. Ние трябва да познаваме сами себе си, да проумяваме какъв ритъм на живот е най-удачен и подходящ за самите нас и след като го създадем трябва непрекъснато и всячески да го спазваме. Вярно е, че всеки един от нас живее по свой начин, със своя темперамент и характер, със своите особеностите, които създават и предпоставки за оптималното съществуване на живота. Веднъж  ако го пистигнем този свой ритъм, трябва да го следваме неотклонно. Като за целта не трябва да го пресилваме с избързване и най-вече да не го занемаряваме с безпричинно забавяне. Така съзнателно ще успеем да поддържаме равномерно пламъчето на живота, което е условие той да протича пълноценно и полезно. Най- много боледуваме когато „не спазваме никакъв режим”. Много често ние младите сменяме условията на живот, работата си, „темпа“ на живота. Това ще рече, че ние сами си създаваме препятствия в ритмиката на живота, която е основно условие  да се разгърне самият цялостен смисъл на съществуването ни.