Що се отнася до сватби днес нищо от това, което е било някога, не е същото. Имало е години в историята, когато бракът е бил неразрушима, свещена институция. Дали хората са живели по добре от нас сега, или не – можем само да гадаем, просто защото не е имало база за сравнение. Определено, ако сватба е вдигана по любов и партньорите са успявали да съжителстват в живота си е можело да се каже, е бракът бил сполучлив. При ред други ситуации съвместното съжителстване е било изпитание, в което ролята на търпеливия в много отношения е играела жената, но доста често потърпевш в цялата ситуация е бил и мъжът. Затова с времето лошият имидж на брака го превръща в не толкова уважавана стъпка в живота. Особено с назряването на феминистичните организации.

Днес нещата са много по-опростени – правото на избор е съществено в бракове в напредналия свят. Да вдигнеш сватба може би не е нещо, което се урежда лесно. Дори и чисто психологически. Затова хората правят:

Бутафорни церемонии. Много мъже и жени не искат да се венчаят  при цялата дъндания или заради суеверие, или просто защото страдат от модерността на възгледите си. Женят се тайно или прибързано в много тесен кръг. Едва след като бракът е факт и видят, че се разбират, при добро желание вдигат сватба тип празненство и се прави неофициална церемония за пред приятели и роднини. В други случаи брак не е дори регистриран, но церемояния по вричането е осъществена.

Церемония в тесен кръг. Една приятелка ме шокира като ми каза, че се е омъжила по обяд в присъствието само на кумовете си… предния ден. Е, добре. Чудесно. Без големи вълнения, разходи и усложнения. Щом това им е достатъчно…

Семейни начела. Доста модерни двойки предпочитат да не сключват брак изобщо, отново жертви на вярването, че бракът ще им сложи окови, ще увреди независимостта им и ще съсипе връзката им, но държат все пак да са обвързани с половинката си и дори да имат деца. Просто не признават удостоверението за граждански брак пред държавата. Ами, добре.

Бременните булки. Не рядко жени и мъже решават, че е време за сватба, едва когато детето е на път. Това обаче не означава, че детето е причината за брака или е грешка – плод на случайност. По-скоро много млади хора не могат да се решат на голямата стъпка и имат нужда от знак свише. Е едно детето е не само намек, че двамата имат общо бъдеще, ами си е цял натвърдък. Това успокоява съзнанието им и най-сетне си казват: „Това е човекът за мен. Хайде да се женим!“

Слава Богу, макар и малко, все още съществуват и такива двойки, които вдигат традиционна сватба, без да страдат от съвременни предразсъдъци, водени единствено от любов и желание да соделят щастието си с околните.