Здравейте, скъпи майки!

Темата за детското четене се засяга в много форуми, но каретата в тях ограничават дългите мнения. (Няма кой да ги чете!) Аз имам много какво да споделя по въпроса за детското четене и съм сигурна, че много родители ще ме разберат. Още повече, че вчера разговаряхме с една колежка от работата тъкмо за четенето при деца в начално училище, което провокира и написването на статията ми днес.

Оказва се, че всички родители се сблъскват с два проблема:
Проблем 1: Детето не иска да чете;
Проблем 2: Дълъг списък за изпълнение в училище.

С колежката ми Ваня (поздравявам те) разглеждахме списъкът с книги за 3.клас. Оказа се доста приятен (от наша гледна точка). В него присъстват „Карлсон, който живее на покрива“, „Хвърчащата класна стая“, „Приключенията на Том Сойер“, „Книга за джунглата“ и др. Все чудесни романи за деца от прекрасни автори. Обаче как да накараме децата ни да четат?
Вие как успявате, скъпи дами, защото аз сякаш минах през ада? Като че ли е по-лесно, ако имате дъщери. Може би момичетата поначало имат интерес към пъстри книги и по-голямо въображение. При буйни синове обаче, нещата не се получават.  Според мъжа ми, който е логически и математически тип,  момче може и да не чете чак толкова.(!!) Моля?  Ами, да, като самият той не е чел на времето. На кого да се метне сина, ако не на баща си. Категорично реших да променя това.

Затова започнах в продължение на две седмици стриктно да следя какво се харесва на малкия. Знаех, че гледа разни каубойски филми с баща си, а през останалото време тича пред блока с приятелите си, играе на компютъра или гледа каквото дават по детския канал. Супер, обаче от известно време на малкия му беше щукнала идеята да ходи на езда. И се запитах откъде идва този интерес, след като във филмите за Батман няма друго освен мотори и батмобили, а останалите детски героите хвърчат в ракети. Може би идва от уестърните?! Оказа се обаче, че малкия обичал индианци. И това го разбрах като ми донесе куп събрани пера. Питам го откога е този интерес, а той каза, че един приятел му разказал за някакъв Винету преди няколко дни и двамата играли на индианци и правили онзи звук с устата, който се получава когато крещиш и едновременно с това оставяш дланта си да трепти пред устните. Момчешка му работа!

Обаче – Аха! – си казах и веднага се сетих за една индианска приказка на издателството на Светльо Кантарджиев,  Ню Медиа Груп. Запомних го, защото доскоро не знаех че издават и детски книги. Та те са оказаха много добри. Купих „Момчето, което донесе небесните цветове“ – индианска легенда, и разбира се, пак издание на Светльо Кантарджиев – „Винету: Съкровището в Сребърното езеро“. И двете книги бяха погълнати за отрицателно време. Направо не можах да повярвам. Изглежда децата четат именно това, което им се харесва.

Видях още, че в поредицата „Детство мое. Вълшебни приказки в картинки“ има и книга на Киплинг, авторът на „Книга за джунглата”, която ни е в списъка. Отивам пак до книжарницата и книжарката ми се смее, че ще изкупя всичко от издателството на Светослав Кантарджиев. Аз какво да направя като заглавията им са повече от подходящи за нашето дете? 😉

Така взех на Киплинг – „Как леопардът стана на петна“, и убедих момчето ни, че индианците трябва да знаят тази легенда, иначе как ще се пазят от леопарди, ако случайно попаднат в джунглата. Прочетохме я. Стана ни интересна и най-сетне посегнахме и към „Книга за джунглата“. Подготвила съм след това „Приключенията на Том Сойер“ като пак ще се залъгваме, но какво пък. Като му стане интересна, вече ще е късно ;).