Днес е рожденият ми ден, но вместо да го отпразнувам с музика, веселие и танци, от сутринта съм застанала пред огледалото и се чудя на капризите на времето. Толкова бързо отминават дните, че дори не мога да се насладя на сезоните, на младините, на онези час или два, които имам само за себе си.

И вие ли имате усещането, че времето буквално ви ограбва? Толкова сте съсредоточени в дневните си занимания, че не усещате как животът просто се изнизва между пръстите ви. С нетърпение очаквате празници или се вълнувате за някакви събития, а те просто идват и след един миг си отиват безвъзвратно. Най-голямото ви желание е да ги задържите, да почувствате вълнение.

Гледайки, че мина още една година, която почти не усетих, си давам сметка как бавно се изпълвам със съжаление. Започвам да разбирам Кралицата от приказката за Снежанка, която желае да бъде най-най-красива. Всъщност тя не иска да бъде красива, а иска време, по-дълга младост, повече живот. Именно за това завижда на принцесата. Не на красотата й, а на младостта й, на пълноценните моменти, на свободното време, на усмивките, на необременения поглед към света и на способността й да се радва на малките неща, да бъде търпелива, мила и добра. Докато с трупането на годините просто изгубваш тази способност. Не порастваш, не помъдряваш, а посивяваш. Нямам предвид толкова буквално в косите, колкото метафорично в настроението и виждането за света. Започваш да губиш търпение, неспособен си да усетиш вкуса на живота, защото имаш повече отговорности, повече задължения. Представи си дали ако беше Кралица щеше да ти остава свободен миг за любов, за развлечение и дали щяха да те обичат и да ти се радват така както на децата, на девойките и изобщо на всички онези, за които вълненията на живота тепърва предстоят.