Не, че абитурентите могат само до толкова да броят, но като цяло само до толкова мислят, когато става дума за месец май.

И все пак майските балове са не само най-емоционално време в годината. Те са израз на всички онези скрити желания и трептежи (ако мога така да ги нарека) на младите, които във възрастта на пълнолетието си празнуват, че вече са достатъчно големи да посрещнат предизвикателствата на живота. И наистина, ако бяхме в 19 век сигурно това щеше да представянето им в обществото. Само, че не сме. Съвремието единствено е запазила традицията за голямото събитие, но балните танци, класическата музика, фракове и семплите флиртове са заменени с пищни ярки рокли, спортноелегантни костюми, много алкохол и шумни веселби. А да и с 1, 2, 3, 4…..10, 11, 12…

Тази година по нищо няма да се различава от предходната. И може би точно в това е чарът. Суетенето от магазин на магазин, изборът на прически, коментирането кой ще бъде най-красив на бала си остават емоциите, за които копнеят порасналите ни деца. Преобразяването е най-значимият момент. За много младежи това си е своеобразна сбъдната приказка за Пепеляшка.

А за родителите. Ами много майки преживяват втори бал, много бащи се гордеят с хубостта на децата си. Вълнението е всеобщо.