България е малка страна с много бедни хора. Бедни сме не защото не работим или няма какво да работим, а защото политиката ни е такава. В нашата красива страна да си възрастен е все едно да си обречен.

Защо започвам с толкова тежки думи? Ами замилете се, ако сега сте живи и здрави и изкарвате пари, колкото да успявате да преживявате, представете си да сте пенсионер в България. Пъвро за да стигнеш до пенсия, трябва да работиш до 64 години и евентуално целия ти стаж да е наред в НОИ, защото ако ли не, започва едно лудо събиране на стаж от фирми, които може и да не съществуват вече. Да предположим, че всичко е наред и сте пенсионер в България. Как се живее с една пенсия тук? И то ако сте здрави? Ами като се лишиш от някои „глезотии“, които в нормалните държави всъщност са нещо съвсем обикновено, може и да успяваш да преживяваш, но за внуците много трудно да успееш да заделиш, за подарък или почерпка. А кое топли душата на един човек, ако не искрената детска радост? Оказва се, че все повече болни възрастни в България, предпочитат да сложат край на живота си, само и само да не са в тежест на своите близки. Защото всички знаем, какво е здравеопаването в България, колко са скъпи леченията, а пенсията едва стига за основните нужди. А младите едва успяват да осигурят необходимите потребности за своето домакинство. Такъв е и последния случай, за който разбрах. 74- годишен мъж слага крайна живота си, за да не е в тежест на децата си.

Това ли е нашата държава? Така ли трябва да живеят хората и така ли трябва да приключи тяхното съществуване, след толкова години труд за тази държава, плащане на осигуровки и данъци? Аз не мисля, че е правилно.