Децата са най-прекрасното нещо на този Свят. Най-милите, най-невинните и най- искрени създания. Винаги съм обожавала децата. Някак си упявам да намерия общ език с тях. Забавлявам се много, а най-прекрасния звук, който може да бъде чут, това е техния смях.

Честно казано, малко се озадъчавам напоследък. Когато аз бях малка играхме на криеница пред блока или народна топка, а сега децата са толкова вглъбени в телефоните и електронните игри, че дори мои приятелки се оплакват, че не могат да си изкарат децата навън. Естествено, всяко поколение има различни начини за забавления, но това е леко плашещо. То не бяха някакви игри, в които те карат да слагаш край на живота си, те не бяха някакви кукли „Момо“, а сега пък и въвличат деца в терористични организации, а най-новата „игра“ е да скачат на улците пред колите. Явно търсят някакъв адреналин, или по този начин показват, колко са смели. Това за мен е безумие. Според мен, а и според психолози, явно имат прекалено свободно врме. Уроците ли са им малко, домашните ли? Според мен децата трябва да се записват на някакви спортни занимания. Спорта учи на дисциплина, а и толкова изморява, че надали ще им е до игри. Моя приятелка има двама сина, които страшно харесват колоезденето и ходят с огромно желание на тренировки. По-големият толкова се беше нахъсал, че ходеше по два пъти на ден да тренира. Тя милата се беше притеснила, защо постоянно спи и не излиза, ама то по два пъти на ден да изминаваш по сумати километри с колело и аз да съм, даже сигурно на следващия ден няма да мога да стана. Така, че за да няма главоболия, спорт му е майката. Да се морят и да нямат време да мислят нови щуротии.

Аз като бях малка също тренирах, после ученето ми дойде в повече и трябваше да прекратя, но дисциплината, която получих от спорта си остана и до ден днешен част от мен. Затова мили родители, ако имате възможност, ангажирайте децата си с някакви дейности, явно уроците им идват малко.