Не, това не е шега. Както вътрешно политическите страсти могат да разединят народа, така цели нации могат да бъдат тотално раздалечени от решение на правителството.

Това се е случило на Северна Корея – държавата, която по исторически и политически причини не иска да има нищо общо със САЩ. Затова на прокарването на проамериканска култура в страната не се гледа с добро око. Тъкмо напротив. Само се опитайте да носите сини джинси и вижте какво ще стане! Очевидно севернокорейците мислят за синия цвят като за американска пропаганда, затова просто са го забранили върху продукт като дънките. За любителите на удобните джинси остават всички други разцветки – черно, графит, сиво, светло белезникаво до бяло.

За жалост много севернокорейки ще лишат телата си от този толкова добре съчетан с материята цвят, който може да издължи бедрата и да ги направи по-стройни и слаби.

Северна Корея обаче не създава прецедент. В действителност много страни по света забраняват всякакви странни според нас  неща, само защото смятат, че биха могли да разрушат обществения морал или да предизвикат интерес към западния начин на живот. Практиката е масова в много от азиатските страни. Така например Япония забранява клубните танци, Тайланд филмът „Анна й кралят“ с участието на Джуди Фостър, а Китай като цяло филмите, които засягат тематиката за пътуването във времето. Във Филипините забраняват песента „My way“ на Франк Синатра, заради „арогантното звучене“, а в Южна Корея онлайн видеоигрите след полунощ.

Това навлизане в личната сфера на обикновения човек, обаче не се смята за нарушаване на човешките или граждански права, а напротив – като превенция за запазване на традиционни ценности, защита срещу мисли, които могат да предизвикат бунт, и съответно са гаранция за хармонично съжителство в обществото.