Когато за първи път прочетох за Станфордския затворнически експеримент, останах поразен. Историята звучеше като сценарий на психологически трилър. Но всъщност това се е случило през 1971 година в мазето на университета „Станфорд“, под ръководството на професор Филип Зимбардо.
Зимбардо искал да изследва как хората се променят под влияние на власт и социални роли. За целта те избрали група студенти-доброволци. На случаен принцип ги разделили на две роли – „надзиратели“ и „затворници“.
Мазето на университета било превърнато в импровизиран затвор: с килии, решетки и дори униформи. „Затворниците“ били арестувани в домовете си от истинската полиция, за да усетят реализма на ситуацията. След това им били дадени номера вместо имена – още една крачка към обезличаването.
Това, което най-силно ме впечатлява, е колко бързо участниците започнали да приемат новите си роли. „Надзирателите“ станали все по-авторитарни, а някои дори жестоки. Започнали да налагат строги правила, наказания и унижения. От другата страна „затворниците“ изгубили увереност и започнали да се подчиняват безусловно. Някои дори преживели емоционален срив само след няколко дни.
Експериментът бил планиран да продължи две седмици. Но реалността се оказала твърде мрачна – само след шест дни бил прекратен. Причината: жестокостта и страданието станали толкова силни, че вече не можело да се оправдаят с „научни цели“.
Това ми показва колко тънка е границата между нормалното поведение и злоупотребата с власт. Достатъчно е да променим обстановката, да облечем униформа и да ни дадат роля – и всичко може да се преобърне.
Станфордският експеримент разкрива, че човек не е толкова стабилен, колкото си мисли. Моралът, ценностите и човечността могат да бъдат подкопани от обстоятелствата.
Този експеримент е напомняне да бъда нащрек – както към собственото си поведение, така и към средата, в която живея. Ако властта или ролята ми дават възможност да влияя на другите, трябва да помня, че всяко решение носи човешка цена.
Често се връщам към тази история, защото тя не е само за студентите от Станфорд през 1971 година. Тя е за всички нас – за начина, по който реагираме, когато попаднем в система, където властта е неравномерно разпределена. От училището и работното място, до политиката и семейството – навсякъде можем да видим отражения на този експеримент.
Най-важният извод е прост, но силен: да не забравям, че зад всяка роля, зад всяка униформа и всяко правило стои човек. И ако не пазим тази човечност, много лесно можем да се изгубим в ролята.
