Усмивката е една огромна и изключителна необходимост за човека и най- вече в неговото ежедневие. Тя е човешка гримаса, свързана не с една мускулатура на мимиките, а с цялата си душа и характер, настроение  и емоции. Усмивката е особен израз и начин движенията на мисълта- изразява виталността на човека. Дете което се усмихва, отива сякаш напред в своето развитие. И обратно – дете, което плаче, сякаш се връща назад в себе си. За мен лично тя е едно безценно симптоматична за същността ми , за вижданията, за стремежите, целите и мечтите ми. Винаги се усмихвайте цветно и непрекъснато. Винаги давайте предимство на поводите, които водят и предизвикват усмивката. Не е желателно тя да бъде механична гримаса, а гримаса за живот. Защото една насилствена и изкуствена усмивка винаги си проличава като един  саркастичен израз на лицето ни. Правилно е да си създаваме нашето ежедневие така, че то да ни носи удоволетвореност и спокойствие, което естествено  извиква усмивката на преден план. Тя трябва да бъде изпълнена с доброжелателност, добронамереност и една редовна вяра в себе си, в хората, в човечеството. По този начин тя ни кара да изразяваме едно естествено състояние и ще ни  подтиква  да бъдем безкрайно заредени с едни трайни положителни емоции. Тя изпълнява функция и гаранция за свидетелство за човечност у този, чието лице озарява. Но и тя е призив към човечност към всички ни. Защото тя въдворява около себе си естествена атмосфера на живот. Мисля,че човек е там където е неговата неизменна усмивка.