Нарцисистичната майка е като артист, който създава идеализиран образ на своето дете още преди то да се е появило на бял свят. В мечтите си тя вижда своето дете като съвършеното продължение на себе си, същество, което няма да плаче, няма да капризничи и ще бъде винаги послушно. Това дете ще бъде перфектното отражение на нейните желания и амбиции. Но всичко започва да се променя веднага след като детето се роди. Новото малко човече не се вписва в нейния идеален план и не отговаря на картината, която тя е нарисувала. То плаче, разболява се, не пишка или ака по график – всички тези малки „недостатъци“ са неприемливи за майката с нарцистични наклонности.
От този момент нататък майката започва да усеща разочарование, защото животът й не е съвършен, както си го е представяла. За всички останали деца тя може да направи отстъпки, да прояви разбиране, но за собственото си дете няма такава толерантност. Стандартите са твърди и високи, а малкият човек от самото начало се учи да живее в тях, без никакво място за индивидуалност и грешки. Възпитанието е не само строга дисциплина, но и постоянна борба с образа, който майката има в съзнанието си за това какво трябва да бъде детето.
Всички сме срещали 40 годишни момчета и момичета, които болезнено зависят от родителите си. Те се опитват да се отделят от майката, но всякакви опити за самостоятелност биват осъдени или игнорирани. В употреба влизат всичко – от упреци (посветих живота си на теб) до заплахи (ще получа сърдеччен удар, ако си тръгнеш). Психологическата зависимост от майката расте, а самостоятелността е възприемана като нещо неприемливо и застрашаващо.
Друг не по-малко трагичен вариант е, когато идеалните деца на родители нарциси, с всички сили се противопоставят на стандартите и се опитват да станат “неидеални“, да бъдат бунтари. Бунтът се превръща в основна ценност за тях. Именно тези деца извършват необмислени и разрушителни постъпки, опитвайки се да избяга от натиска и изискванията на майка си. Те извърват опасни действия, карат с превишена скорост, нарушават законите и т.н. Децата просто не виждат, че вредят на себе си. Та нали отдавна са свикнали да не защитават своите интереси и желания, а се ръководят от реакциите на майката. Това води до още по-дълбоки емоционални травми, тъй като детето не успява да развие своя собствена идентичност и да заеме позицията на независим човек. То е натоварено с чувство за вина, неспособност да поеме отговорност за своите действия и неуспех да бъде себе си.
В такива семейства често бащата остава в сянка. Майката-нарцис е водещата фигура и центърът на вселената, а бащата може да бъде игнориран, обезценен или просто изключен от възпитателния процес. Той може да бъде там физически, но е емоционално отстранен, често без да има влияние върху решенията или отношенията в семейството. Това води до липсата на балансирано родителство и подкрепа, които са нужни на детето за да израсне като здрав и уверен човек.
Детето на майката-нарцис не е просто жертва на майчината власт. То става жертва на една разрушена и изкривена представа за любов, приемане и идентичност. Вместо да израсне свободно и самостоятелно, детето се бори с вътрешни конфликти и чувство за непълноценност, което може да носи през целия си живот.
Описаният образ е доста краен и дори карикатурен, но трябва да накара всеки да се замисли от какво е продиктуван неговия метод на възпитание. Дали е полезен за детето или има за цел да удовлетвори собственото му самолюбие.
Leave a Comment