Мина времето на американските екшъни с предвидим сценарии. От средата на миналото хилядолетие забелязвам, тенденцията киното да пресъздава по-смислени сюжети от книги, комикси или адаптации на исторически събития.

Тази нова вълна засили и книгоиздателския бранш, но най-голямата полза определено бе за авторите и техните рецепиенти. Световната книжна асоциация отбеляза значително по-голям ръст на четящите. Киното изглежда е добър вариант да се обърнат хората към писаното слово. А ако не това, поне да се запознаят с класически произведения и да обогатят общата си култура.

А филмите, които не представляват романови екранизации задължително влагат в някои от сцените смисъла на книгите и четенето. Ето, точно вчера бях на кино. Гледах трилъра „Закрилникът“с Дензъл Уошингтън. Главният герой се бе заел с предизвикателството „100 книги, които всеки трябва да прочете“ и бе стигнал до номер 91. В сюжета на филма бе застъпена идеята за „Старецът и морето“ и в целия филм се появяваха символи от контекста на историята, така че дори този сериозен филм, за сравнително по тясна аудитория от любители на кървавите сцени, докосва зрителите си до нобеловото произведение на Хемигуей.