Гел лакът изглежда като перфектно решение за красив и дълготраен маникюр, но напоследък се замислям дали цената, която плащаме, не е твърде висока.
Гел лакът е мода, която завладя света още около 2010-та година с появата на удобни „shellac“ и гел маникюри, предлагащи дълготрайна красота, и днес милиони жени го използват заради блясъка и устойчивостта му.
Гел лакирането става рутинна част от красотата за мнозина, а салоните рядко плащат усилия за сериозно обучение на маникюристите, затова честото търсене на прецизен и чист маникюрист във форумите е повече от логично – хората са разочаровани: лакът се отлепва на третия ден, излизаш с криви нокти, некачествени материали, които просто не издържат.
Наскоро приятелка свали гел лака си и под него откри, че два от ноктите й са почернели, сякаш изгнили. Не е ясно дали са гъбички, инфекция или травма, но единствената правилна стъпка в такъв момент е посещение при дерматолог и лабораторно изследване. Този личен случай ме накара да се замисля: гел лакът звучи като безобидна козметична опция, но може да прикрива истински проблеми, които се развиват във времето, без видими признаци.
Много от маникюристите днес изкарват няколкомесечни курсове и веднага започват работа, без практическа подкрепа и надзор, и резултатът се вижда: отлепяне, криви форми, тънък лак и повърхностни покрития, които просто не издържат. Това довежда до увредени, чувствителни нокти, които години по-късно все още се опитваш да възстановиш.
Най-големият проблем не е самият гел, а прекомерното изпилване на нокътната плочка, което прави ноктите тънки и болезнени. Да, ноктите растат и на теория се обновяват напълно за няколко месеца, но ако матрицата – зоната, от която нокътят се формира – е увредена, новият нокът израства слаб и склонен към чупене. Това е причината много жени да усещат, че ноктите им не се възстановяват дори година след сваляне на лака.
Друг ясен риск е липсата на добра хигиена и стерилизация на инструментите. Лошо почистени фрези и ножички могат да пренесат гъбички и бактерии от един клиент на друг. Проблемът е, че тези инфекции често започват без симптоми и стават видими едва когато вече са напреднали. В комбинация с плътното покритие на гел лака, което не позволява на нокътя да „диша“ и задържа влага, условията за развитие на гъбични инфекции стават идеални. Един от най-неприятните проблеми е отлепянето на нокътя от леглото, известно като онхолиза. То може да е резултат от неправилно сваляне, силно удряне или влагата, които оцветяват нокътя в жълто, кафяво или черно.
Не бива да се подценява и влиянието на UV лампите, които се използват за втвърдяване на лака. Макар експозицията да е кратка, честото излагане може да ускори стареенето на кожата и в редки случаи да допринесе за по-сериозни кожни увреждания. Простата мярка да се нанесе слънцезащитен крем преди процедурата е нещо, което почти никой не прави, но би трябвало да стане навик.
Най-опасният момент обаче често е свалянето на гел лака. Когато се използват метални инструменти за стъргане или се дърпа покритието, прекалено дългия контакт с ацетон буквално свалят защитния слой на нокътя. След това оставаш с тънки, чувствителни и болезнени нокти, които могат да се възстановяват с месеци. И колкото и да се говори за масла, кремове и витамини, истината е, че най-голямата услуга, която можеш да направиш на ноктите си, е почивка от всякакви покрития, докато наистина се възстановят.
Гел лакът сам по себе си е прекрасен, но в ръцете на некомпетентен или недобросъвестен специалист може да се превърне в дългосрочен проблем. Милиони жени го използват, но малцина знаят истинската цена на тази „красота“. И единственото, което ме е научил този случай, е че красивите нокти започват със здрава основа – без здрава основа всичко е само временна илюзия.
