Вчера помолих Alexa да пусне музика. Нещо джаз, за да не ми развали настроението. Тя ме попита какъв точно джаз имам предвид. И започна да изброява поджанрове – бибоп, кул джаз, фюжън… Стоях и я слушах, докато си мислех, че аз самият не мога да формулирам толкова прецизно предпочитанията си. А аз съм човек, който чете книги. И това е – проблемът. Ние делегираме дори избора на музика на машини, които се правят на компетентни. Защо? Защото е по-лесно. Защото не искаме да мислим. Защото вече сме загубили умението да се самоопределяме. И после се чудим защо се чувстваме празни.
Помня преди години бях в Париж. Случайно попаднах в малко джаз кафене. Мястото беше забутано, почти незабележимо. Вътре имаше само няколко души, но музиката беше невероятна. Не, не беше най-добрата музика на света. Но беше автентична. Там музикантите свиреха, защото обичаха музиката, а не за да изпълнят някакъв алгоритъм. Обърнах се към бармана и го попитах как се казва групата. Той ме погледна учудено и каза: „Аз съм барабанистът.“ Такава спонтанност, такава истинност. А сега какво? Ние търсим „перфектния плейлист“ в Spotify, а после се оплакваме, че музиката ни е безлична. Защото е безлична, разбира се. Тя е създадена от хора, които се опитват да предвидят какво искаме, преди ние самите да знаем.
Другият ден Alexa ме попита как се чувствам. Не съм сигурен защо. Нали е просто гласов асистент? Отговорих ѝ, че съм добре. Тя каза: „Радвам се да го чуя.“ И аз се почувствах глупаво. Глупаво, защото водя разговор с машина, която не разбира от чувства. Глупаво, защото се опитвам да намеря емоционална връзка с нещо, което е програмирано да бъде полезно, а не емпатично.
Имам приятел, който се разведе преди година. Сега постоянно говори със Siri. Не за да получава информация, а просто за да има с кого да поговори. Казва, че Siri не го съди, не го критикува, не го изоставя. Това е отчайващо. И ужасно. Защото означава, че той е намерил заместител на човешката връзка в някакъв дигитален призрак.
Не съм против технологиите. Но съм против пасивността, която те насърчават. Ние сме създадени да мислим, да чувстваме, да общуваме. Когато делегираме тези функции на машините, ние губим нещо много важно. Ние губим своята човечност.
Затова днес ще си направя сам плейлист. Ще избера музика, която ме кара да се чувствам жив. Ще седна и ще я слушам, без да се разсейвам с нищо. И ще спра да говоря с Alexa за глупости. Защото тя е просто машина. А аз съм човек. И имам нужда от нещо повече от гласов асистент. Имам нужда от истински контакт.