Задавам си често този въпрос – пъстротата на нашия живот. Сигурна съм приятели, че не са Ви напълно непознати онези мигове, в които сякаш без причина, изведнъж сред шумна компания ни обхваща едно странно чувство на безгранична отчужденост от заобикалящия ни свят. Съпроводени с пробуждането на някакъв неизказан копнеж, който понякога часове наред не ни напуска. Може би това е едно преживяване, което е будело известно учудване у нас, тъй като не сме успели да намерим обяснение, от какво би могло да е предизвикано то. Там, където в този момент ни е заобикалял плътно външния свят не се е забелязвало нищо, което да го породи. А що се отнася и до по-далече не сме се осмелявали да го търсим понеже не ни се искало да изпадаме в суеверие. Лично аз съм суеверна и то много. По този начин предполагам както аз, така и вие го определяте това с преживяване като едно особено настроение, защото на моменти моята мисъл е страшно уморена. И все пак не съм спирала да имам основание да търся коя е причината за това странно преживяване. Ако продължа да търся и ровя по-нататък, смятам, че ще установя в края  на краищата, че това усещане е било вероятно породено от неосъзнатото докосване до един невидим за мен свят. За целта Ви съветвам: трябва да следим внимателно в бъдеще такива прояви, такива моменти и да ги приемаме с благодарност за онова, което те носят!