25-та година – четвърт век, България преминава през преход от абстрактните понятия „социализъм“ към „демокрация“ и „пазарна икономика“.  Едва ли има нужда да ви казвам какво извращение по всички човешки и етични норми в сегашния си вариант е демокрацията у нас. Явления като ДПС, АТАКА и сегашната Тройна коалиция, която няма никакво намерение да се придържа към някаква последователна политика са явен пример за това. Как може с месеци будни студенти да протестират, а ти просто да се правиш, че не ги чуваш, да се окопаваш във властта с хиляди полицаи пазещи властния ти задник в парламента, който не помага на никого, освен на себе си? Вероятно прекалявам с цинизма, но поне така изглеждат нещата от моята гледна точка.

Струва ми се, че за 24 години не се случи нищо повече от това шепа хора да забогатеят. Т.е. качеството на живот на населението не се увеличи особено. Може би разполагаме с малко повече пари(тук може да се спори, знам), може магазините ни да са пълни, но сме много по-нещастни от времената преди ‘89г. Макар културата преди 10 ноември да бе цензурирана понякога, сегашната култура е такава на пълна деградация. Няма ги ясните примери за нравственост, към които един психически здрав човек с ценности да се придържа. Имаме само един капиталистически модел, който у нас, не може да функционира правилно, поради малодушието на народа ни, което позволява максимална корупция по всички етажи.

Прав беше първият демократичен кмет на Сливен, Христин Петков, като каза скоро в свое интервю, че преход ще продължава дотогава, докато променим манталитета си. Докато самите ние се чувстваме като жертви и се отнасяме като стадо овце с нужда от пъдари, дотогава ще има и вълци, които да се маскират като тях и да ограбват нас, децата и родината ни.

Напълно подкрепям „Ранобудните студенти“ и съм съпричастна с каузата им. Те в момента са единствената ни надежда – шепа хора, които са изключение от нравствения упадък на цяло едно изгубено поколение – поколението на прехода. Дано успеят.