Wednesday, March 14th, 2012,
by
Dustelina,
красота, настроения, температури,
Истории,
No Comments
Задава се сезона на цветните прелести и слънчевите настроения, защото е една дълго чакана усмивка след тия студени и мразовити месеци. Започват да се покачват температурите, нашата любима природа започва активния си сезон изпълнен с живот. Дните ни стават по-дълги от нощите. Първите предвестници за това цветно и жадувано настроение са бели кокичета, оцелели и цъфтящите напук на студове и златните минзухари, замирисва и люляка, пчелите бръмчат. През този сезон се завръщат и птиците от юг ,завръщат се и техните зареждащи с оптимизъм песни. Именно поради това пролетта е един от четирите наши сезона, които се открояват със своята огромна красота. Защото не само всяко живо същество както писах по-горе, но и ние хората се пробуждаме за едно ново начало изпълнено с много мечти, за много наши положителни подвизи и начинания. Всеки един от нас с нетърпение очаква да планува и изпълни така забравените в този надяваме се отминаващ вече сезон на на много мразовити дни и нощи, разходки сред природата. Аз лично съм намислил да планувам и посетя доста места сред природата, нарамил раницата на гърба и с фотоапарат в ръцете. Желая да изпитам една огромна и зареждаща наслада от цялата ширеща се красота, която ме заобикаля. Имам желание да срещам все по- често щъркели, летящи над мен, защото те са този предвестник на новия живот. Доставя ми удоволствие да ги наблюдавам как гнездят над всякакъв вид комини и покриви, как търсят предишните си жилища, започват да търсят материал за тях, ако ги няма вече и започват да ги сторят на ново.
Monday, March 5th, 2012,
by
Dustelina,
болести, дух, духовна сила, заболяване,
Истории,
No Comments
Всички болести поразяват тялото, това е „биологично” явление. Болестта при нас хората взема „духовен характер”, тоест протичането й се влияе от цялостната съпротива (за разлика от животните, които не са поразени от тази духовна същност), която може да й окаже заболелият – не като „биологичен субект”, а като личност, в която при всички случаи водещи са духовните начела. Нашата телесна съпротива срещу болестите неизбежно се преосмисля от духовните „мощности” на човека, от неговата духовна сила, от мисълта му, от волята и от характера му. Намесата на духа в борбата с болестта е решаваща – ако са възможни чудеса при лекуването на болестите, това са чудесата на духа, влязал в ръкопашен бой със заболяването. При всеки случай на заболяване, когато подемете борба, с която и да е болест (било то с лекарства или с билки) в определен план или ред, трябва да знаете, че решаващо е състоянието на духа ни, вътрешната ни човешко-духовна нагласа, да се съпротивляваме, да побеждаваме – та нали за това сме на този пъстър и земен свят за една непрекъсната борба. Според мен всяко лекуване е сложен процес на цялостното взаимодействие между тялото и духа в съприкосновението с болестта-враг, която и каквато да е. Винаги трябва да се преценя най-напред – здрав ли е духът, т.е. има ли воля да надмогне болестта? Ако няма – никакви лекарства не помагат. Първо трябва да се излекува духът, да се мобилизират всички необходими сили и да се изведат на преден план и хвърлят срещу болестта!
Tuesday, February 28th, 2012,
by
Dustelina,
действие, живот, следствие, съществуване,
Истории,
No Comments
Нашия забързан и стресиращ живот се състои от поредица различни процеси, явления и действия, които по някакъв начин се свързват помежду си. Някой път произлизат едно от друго, подчинени са на нещо общо и цялостно. Именно това редуване на тези различни процеси т.е. причина и следствие, повод-действие, нужда-удовлетворяване създават този ритъм на живота. Това е един вид равномерно редуване, което има изключително огромно значение за живота ни. Но все пак зависи от нашия темперамент, както и от всичко друго в нас самите. Ние трябва да познаваме сами себе си, да проумяваме какъв ритъм на живот е най-удачен и подходящ за самите нас и след като го създадем трябва непрекъснато и всячески да го спазваме. Вярно е, че всеки един от нас живее по свой начин, със своя темперамент и характер, със своите особеностите, които създават и предпоставки за оптималното съществуване на живота. Веднъж ако го пистигнем този свой ритъм, трябва да го следваме неотклонно. Като за целта не трябва да го пресилваме с избързване и най-вече да не го занемаряваме с безпричинно забавяне. Така съзнателно ще успеем да поддържаме равномерно пламъчето на живота, което е условие той да протича пълноценно и полезно. Най- много боледуваме когато „не спазваме никакъв режим”. Много често ние младите сменяме условията на живот, работата си, „темпа“ на живота. Това ще рече, че ние сами си създаваме препятствия в ритмиката на живота, която е основно условие да се разгърне самият цялостен смисъл на съществуването ни.
Wednesday, February 22nd, 2012,
by
Dustelina,
гримаса, ежедневие, усмивка,
Истории,
No Comments
Усмивката е една огромна и изключителна необходимост за човека и най- вече в неговото ежедневие. Тя е човешка гримаса, свързана не с една мускулатура на мимиките, а с цялата си душа и характер, настроение и емоции. Усмивката е особен израз и начин движенията на мисълта- изразява виталността на човека. Дете което се усмихва, отива сякаш напред в своето развитие. И обратно – дете, което плаче, сякаш се връща назад в себе си. За мен лично тя е едно безценно симптоматична за същността ми , за вижданията, за стремежите, целите и мечтите ми. Винаги се усмихвайте цветно и непрекъснато. Винаги давайте предимство на поводите, които водят и предизвикват усмивката. Не е желателно тя да бъде механична гримаса, а гримаса за живот. Защото една насилствена и изкуствена усмивка винаги си проличава като един саркастичен израз на лицето ни. Правилно е да си създаваме нашето ежедневие така, че то да ни носи удоволетвореност и спокойствие, което естествено извиква усмивката на преден план. Тя трябва да бъде изпълнена с доброжелателност, добронамереност и една редовна вяра в себе си, в хората, в човечеството. По този начин тя ни кара да изразяваме едно естествено състояние и ще ни подтиква да бъдем безкрайно заредени с едни трайни положителни емоции. Тя изпълнява функция и гаранция за свидетелство за човечност у този, чието лице озарява. Но и тя е призив към човечност към всички ни. Защото тя въдворява около себе си естествена атмосфера на живот. Мисля,че човек е там където е неговата неизменна усмивка.
Saturday, February 18th, 2012,
by
Dustelina,
Желаната личност, най-търсената личност, фетиши,
Истории,
No Comments
Любимият е най-търсената личност. Причината за това се крие не само в светкавичните му успехи, не само и във видимата достъпност на неговата „пазарна” цена. Защото историята показва, че той е обикновено много беден и много талантлив. Не само историята, а и в днешно време това важи абсолютно правилно и вярно за всички талантливи. За мен чисто философски за всичко това е виновна една обикновенна моторна реакция на въображението. Факт е, че качествата на желания се фетишизират (обожествяват се от обществото. Пример е както търговецът обожествява своята печалба, така и група тиинейджъри момчета и момичета са в състояние да фетишизират всяка една своя дреха или пък нова прическа на някой техен връстник. Някой ще кажат сравнението е доста грубо. Така е ама е вярно особено за нас момичетата. И още защото именно тук твърде недвусмислено са събрани заедно вътрешни и външни качества на желания и те не са нищо друго освен добре моделирана или по-точно моделираща се социално-психологическа форма, зад която се крият сюжети, изпълнени с идоли и кумири. За мен тази форма селекционира в себе си най- доброто, най- красивото, най- примамливото и най- възвишеното. Най-вече не на последно място най-практичното, защото е работила и продължава да върши всичко това със съзнание, че попива в себе си опита на реални, а не на измислени, както често ни се струва човешки отношения. Ако не беше така желаният нямаше да бъде нищо друго освен иконописно изображение, красиво и многозначително, но и недостъпно. Що за чудно нещо е желаният?
Sunday, February 12th, 2012,
by
Dustelina,
мечта, мечти, приятели, щастие,
Истории,
No Comments
За мен мечтата е интимно човешко завоевание. В нашия пъстър живот ежедневните и дългосрочни мечти заслужават и трябва да се отделя за тях много повече време. За някой от нас това време понякога минава неусетно, тогава когато започнем да си представяме бъдещото или постигането на някое заветно желание и основна водеща цел. Аз Ви препоръчвам една моя практикувана и доста приложима рецепта. Всички ние трябва да свикнем да отделяме поне петдесет секунди, за да си помечтаем. Трябва да си мечтаем за онова, което ни привлича, към което се стремим. Или за каквото и да е – тъй като то, ако заслужава да си помечтаем за него, ще значи много за нас самите. Правилно е да си представяме в тия златни наши петдесет секунди как се реализира постигнатото-за мен лично това е една голяма генерална репетиция за сбъдване на съкровеното желание. За мен това е една текуща духовна гимнастика, която ми служи за загряване и тонус сутрин и за отмора вечер. Именно това действие ме държи на делтата на сладоледа и загрява всяко мое действие. И още то е с едно голямо и неизмерно значение, защото мечтата е едно добронамерено мислене, както никое друго. Редно е да се мечтае за доброто, за възвишеното. Нормално е да се изживява предварително щастието. Какво са мечтите ? – те са една перманентна борба за трудно постижимото за всеки един от нас. Ние трябва да мечтаем, защото по тази начин ставаме по- добри и най- вече по-състрадателни към хората изпаднали в несгоди.
Sunday, February 5th, 2012,
by
Dustelina,
живот, преживяване, пъстрия живот,
Истории,
No Comments
Задавам си често този въпрос – пъстротата на нашия живот. Сигурна съм приятели, че не са Ви напълно непознати онези мигове, в които сякаш без причина, изведнъж сред шумна компания ни обхваща едно странно чувство на безгранична отчужденост от заобикалящия ни свят. Съпроводени с пробуждането на някакъв неизказан копнеж, който понякога часове наред не ни напуска. Може би това е едно преживяване, което е будело известно учудване у нас, тъй като не сме успели да намерим обяснение, от какво би могло да е предизвикано то. Там, където в този момент ни е заобикалял плътно външния свят не се е забелязвало нищо, което да го породи. А що се отнася и до по-далече не сме се осмелявали да го търсим понеже не ни се искало да изпадаме в суеверие. Лично аз съм суеверна и то много. По този начин предполагам както аз, така и вие го определяте това с преживяване като едно особено настроение, защото на моменти моята мисъл е страшно уморена. И все пак не съм спирала да имам основание да търся коя е причината за това странно преживяване. Ако продължа да търся и ровя по-нататък, смятам, че ще установя в края на краищата, че това усещане е било вероятно породено от неосъзнатото докосване до един невидим за мен свят. За целта Ви съветвам: трябва да следим внимателно в бъдеще такива прояви, такива моменти и да ги приемаме с благодарност за онова, което те носят!
Friday, January 27th, 2012,
by
Dustelina,
дарба, потенциал, талант, талантливи хора,
Истории,
No Comments
Здравейте! Мисля си, че всеки човек си има някаква дарба и има своя талант в дадена област. Друг е въпроса дали самия човек го е намерил и осъзнал и дали иска да развива своя потенциал. В България е малко трудничко да се развиеш в областта която искаш дори и да имаш талант, но важното е да вярваш, че имаш дарба. За мое успокоение поне в другите страни има българи, които са доказали своите качества и са разкрили таланта си. Това е достатъчно за да ги забележат и да им покажат пътя, които трябва да хванат за да имат развитие и да упражняват дарбата си. Напоследък започнаха да се правят много предавания в България, които да дадат тласък на талантливите хора и те да си останат тук, а не да търсят развитие в чужбина. Има хора, които не осъзнават че притежават специални възможности и качества, но въпреки това те носят този талант. Аз лично съм виждала хора, които са надарени откъм умствена дейност – много умни, изобретателни и интелигентни, но въпреки това работят обикновена професия, която не изисква такива умения. В това няма нищо лошо, но пък от друга страна този потенциал, няма мегдан за развитие, няма как да се разгърне в сферата на ресторантьорството например. Така, че хора не пропилявайте таланта си, използвайте го за да пожънете успех.
Friday, January 20th, 2012,
by
Dustelina,
елха, Коледа, Нова година, подаръци, празници,
Истории,
No Comments
Привет! Отминаха Коледните и Новогодишни празници и предполагам всеки един от нас е получил подаръци. Ние българите сме свикнали да наричаме подаръци, само материалните неща. Но има далече по-важни и по-големи подаръци от материалните, а именно това че по тези празници се събира цялото семейство, близки, роднини и приятели. За мен няма по-голям подарък от това всички да сме живи и здрави, да сме всички заедно на трапезата, да се забавляваме и да посрещнем Новата година заедно. Разбира се, че се радвам и на подаръците, които намерих под елхата на Коледа, но бях истински щастлива, когато прекарах една невероятна вечер с моето семейство. Бяхме сплотени, а атмосферата беше много приятна. Тези приятни мигове, трябва да се ценят, защото няма по-голямо богатство от тях. Сигурно повечето от нас го приемат като нещо нормално и обикновено, но повярвайте ми тази емоция не може да се сравни с какъвто и да е скъп подарък. На скоро една моя приятелка ми сподели, как изненадала семейството си, като им съобщила новината че е бременна. Е има ли по-хубав подарък от това ? Макар, че ще закъснее той ще донесе голяма радост на нея и на близките й. Радвайте се на живота и оценявайте малките неща които имате и които не се купуват с пари – здраве, щастие и любов.
Friday, January 13th, 2012,
by
Dustelina,
есен, зима, лято, пролет, сезони, слънце,
Истории,
No Comments
Здравейте! Всеки сезон си има своя чар. На мен лично българската природа много ми харесва, защото е красива през 4-те сезона. Пролетта е сезона в който се дава ново начало на природата. След дългата и изморителна зима, през пролетта всичко разцъфва, позеленява и цветята омаяват със своята красота. Лятото е сезона в които всички се приготвят за почивка, слънцето ни огрява с топлите лъчи и създава настроение. Точно през този сезон ни се отдава възможност да посетим нашето прекрасно и красиво Черноморие или прохладните планински курорти. Есенния сезон, ни предлага една много красива картина, която сякаш е сюжет от някоя приказка. На мен лично есента ми харесва, защото през този сезон температурата навън е нормална – нито прекалено висока, както през лятото, нито много ниска, както през зимните месеци. Това може би е най-умерения сезон. Ето че дойде ред и на зимата. Този сезон за мен е най-красив, защото обожавам да гледам как снежинките бавно падат от небето и се трупат, и сякаш постилат с бяла пелерина всичко около нас. Въпреки, че през този сезон е много студено, няма нищо по-хубаво от това да се замерваш със снежни топки, да се пускаш с шейната и да правиш снежни човеци. А най-добре е да си някъде насред планината, в някоя красива вила, в която да си пиеш винцето и хапваш крехко месце, пред каминката и да гледаш как снегът се трупа навън. Надявам се да съм Ви създала приятно настроение с прелестите на нашата красива природа!
