Янко Янев – компетентност и качество

Адвокат Янко Янев предлага качествени юридически услуги и консултации и помага при разрешаването на застрахователни казуси.

Българите сме свикнали да разбираме от всичко. Дори и да не разбираме, пак си мислим, че разбираме. Свикнали сме да вършим всичко сами и трудно се доверяваме на околните. Това е една от основните причини, поради които често ни лъжат застрахователите, а и не само те. Причината е, че не си знаем правата, но не се и стараем да ги научим. Невежество, което бива наказано от различните институции и дружества, които умело, аргументирано и компетентно ни предоставят своя прочит на законите за безпрекословна истина. И ние като едни добри невежи рибки се хващаме на въдицата им.

Това може да бъде избегнато, ако се доверяваме на професионалистите, които ще работят в наш интерес. Такъв е адвокат Янко Янев. Той е роден в град Хасково през 1974-а година. Висшето си образование завършва в Югозападен университет „Неофит Рилски“ със специалност магистър по право. Задължителният си едногодишен стаж изкарва в град София, а през 2001-а година започва адвокатската си практика в известно адвокатско дружество. Няколко години по-късно отваря собствена кантора, като към екипа му се присъединяват професионалисти с дългогодишен опит в областта на застраховането, гражданското и търговското право и недвижимите имоти.

Със застрахователи казуси започва да се занимава по-активно след 2008-а година, след като претърпява пътен инцидент. Случката е повече от сериозна и той едва не остава парализиран. Точно в този тежък момент се сблъсква с тромавата бюрократична машина и проблемите на здравната система в България. След като успява да се възстанови, приема присърце случаите на пострадалите при пътно транспортни произшествия, като и учредява фондация в тяхна помощ с наименование „За пострадалите“.

Ето защо ние българите трябва да преодолеем този комплекс, че можем всичко и разбираме от всичко. Нека започнем да търсим помощта, знанията, компетенциите на професионалистите, които наистина няма да позволят правата ни да бъдат нарушени. Само тогава ще ни бъдат спестени много напрежение, нерви, разправии, главоболие. И ще имаме възможността да обърнем внимание на истински важните неща, като здраве и близките ни хора.

Професия влогър

Видео блоговете станаха изключително популярни през последните години. И това е защото технологиите за видео запис станаха все по-достъпни, а програми за обработка на кадрите има изключително лесни и с удобен интерфейс, който прави обработването на видеата лесно и бързо. А и във видеото може да се предаде много повече информация отколкото в един обикновен текст. Вербално, невербално, чрез музика и т.н.

Има редица известни влогъри и в България (Емил Конрад е пример за това), но наистина популярен можеш да станеш в Щатите. Там тези, които набират популярност в каналите за видео споделяне, получават истинската възможност да изкарват пари от това, което правят и то големи пари. Не поради друга причина, а защото в САЩ всичко е сензация, пари, шоу-бизнес.

Така например майка на три от предградията, става изключително популярна, благодарение на нейните сатирично-хумористични видеа за проблемите, които среща по време на отглеждането и възпитанието на децата си, съвети за начина на живот и още нещо.

За нейната личност, деца и видео поредица са писали издания като Космополитан, People, Хъфингтън Поуст и други. Самата Опра Уинфри се изказва изключително ласкаво за нея, като твърди, че тя умее да задържа вниманието на публиката, която иска да бъде като нея, да се асоциира с нея и да ? подражава.

Името ? е Кристина Кузмиц. Често я описват като човек, който предлага на публиката прекрасна родителска сатира, която преминава в автоирония, а понякога може и да действа като посещение при психолог, кой знае.

Лично аз се отплеснах в няколкочасово гледане на нейните клипове, които ме заредиха с много положителни емоции и ме накараха да се смея с глас на някои определени моменти. И както казват някои хора – човек се ражда с определено умение. Много е трудно да се научиш на нещо, което не ти се отдава. Ще седиш изкуствен и вдървен. А Кристина? Нея си заслужава да я гледате поне веднъж.

Ето и линк към нейния сайт, където можете да се позабавлявате и вие

 

Когато забележим първите бръчки по лицето си

Несъмнено всяка една жена, започнала да навлиза в по-сериозната възраст изпада в ужас, когато погледне към огледалото. Там я гледа жена, която учудващо прилича на нея, но ужасно много е започнало да ? личи, че вече не е онова малко невинно момиченце, което си играеше с балони и рисуваше усмихнати лица по тротоара. Дори няма общо с онова амбициозно момиче, което мечтаеше да обикаля света и да събира спомени.

Сега от огледалото гледа познато лице, но малко различно. Събрало радости, тъги, притеснения, усмивки, копнежи и разочарования, успехи и важни уроци. Но като че ли всички тези неща не ги помним и малките резки в лицето ни ни плаши толкова много. Плашат ни за това, че не сме направили това, което искаме; че времето минава толкова бързо, че не можем да се усетим какво се случва; че искаме да направим толкова много неща, а старостта (която ни ужасява) настъпва с всяка измината крачка.

Всъщност ние не се страхуваме от самите бръчки по лицето си, а от пропуснатите възможности. Бръчките само ни напомнят, че времето минава, че не сме постигнали това, за което сме мечтали или че поставените цели са все още твърде далече. Напомнят ни за това, че сме преходни, плашат ни с неизвестното бъдеще и особено много ни удрят по самочувствието и суетата.

Тези бавно прокрадващи се мисли, че губим красотата и сексапила си, че тези, които до вчера са били деца, сега са младите, красивите и “на гребена на вълната” на живота.

Истината е, че всеки малко или много се поддава на този момент, в който осъзнае, че вече не е толкова млад и това определено вече си личи  и във външния му вид. Но това са положителни резки на времето, защото те показват, че сме преживели неща, справили сме се с тях и продължаваме напред по-знаещи, по-можещи, по-пораснали. А ако успеем да се приемем такива, ще можем да бъдем и по-красиви и привлекателни от всякога. Ето защо следите на времето могат само да ни помогнат да осъзнаем, че животът ни е прекрасен и ни очакват все по-добри дни!

Тук споделям едно видео, което по някаква далечна линия се доближава до тезата ми, а именно, че човек трябва да се възприема такъв какъвто е – с всички белези на времето и живота си.

Модерната пепеляшка

Покрай дългите празнични дни, оставайки за по-дълго време вкъщи пред отрупаната трапеза и празничните филми по телевизията, осъзнах, че пропагандата към женското съсловие на обществото продължава дори и в глуповатите романтични филми, които се правят само за телевизионно излъчване. А и не само – в големите холивудски продукции също може да се открие този лайт мотив, който със сигурност би депресирал едни и би ядосало други.

Започвам така от далеч, защото не искам да звуча като поредната ядосана феминистка (като влагам популярното виждане за този тип жени, който е въведен от мъжете и се стреми дискредитира жените, борещи се за еднакви права на труд, заплащане и социални придобивки като мъжете), тъй като не е това целта ми. Всъщност целта ми е да направя анализ на обществото, в което живеем, природните закони и това от което се страхува мъжката част от обществото.

Ще започнем от първобитно-общинния строй, когато са действали повече природните закони, отколкото някакви други. Жената е била тази, която е раждала и отглеждала децата, а мъжът е трябвало да ловува и защитава семейството си. В същото време, може би съвсем удобно забравено от съвременните защитници на тази теория, жените са извършвали и множество други задължения и на практика е съществувал матриархат. Тя е тази, която определя как ще се развива едно семейство и отглежда поколението. В древните времена мъжете са имали особено уважение към жената и в частност майката. Защото са осъзнавали, че задачата, който има тя – да износи и отгледа здраво поколение, е изключително отговорна, а на самото раждане му придавали божествено значение.

С течение на времето обществата, в които съществуват хората започват да се разрастват все повече и повече, а природните инстинкти, които са заложени в същността ни, налагат необходимостта от общи правила, закони и лидер, който да ги прилага. Лидерът естествено става най-силният (често избиран чрез двубой или друг тип изпитание, доказващо неговото мъжество). Нека да не забравяме и религията. Тя е била прекрасен инструмент, благодарение на който хората са си обяснявали природните явление и всичко онова, което не са разбирали, а с течение на времето се е оказало, че е и прекрасен инструмент, благодарение на който да държат хората в страхливо подчинение.

Едно от основните божества е била Богинята Майка, а акта на създаване на нов живот, е бил свещен ритуал. Когато обаче Константи иска да стабилизира своята империя, решава, че многото и различни божество, в които вярват присъединените племена създават раздори, а те не им позволяват да се почувстват като един народ, защото нямат общи традиции. Ето защо Константин решава да въведе единна религия, която да не отговаря на вярванията нито на едното, нито на друго, нито на трето племе, а да бъде в тотален противовес на техните вярвания, като им покаже, че това, което са правили до сега е било дело на дявола и на злите сили, а “истината” е някъде другаде. Така започват първите стъпки на Християнството като не случайно жената е била представена като проститутката Мария-Магдалена, а зачатието на Божия син се е осъществило непорочно. Пълно противопоставяне на досегашните вярвания.

Започваме бавно да навлизаме в наше време, когато отношението към жената рязко се е променило от периода на първобитно-общинния строй. Тя се използва за разплод и поддържане на домакинството, като не е имала право на глас, образование и прочие. Жена, която е можела да чете се е гледала с особен, подозрителен поглед и често хората са се страхували от нея.

Мъжката част от съсловието не са можели да разберат, че е напълно нормално с развитието на човечеството, жените също да развиват своя интелектуален потенциал, а с това и да не искат да се съобразяват с всичките ограничения, които им налага мъжката половина от човечеството. Даването на правото да гласуват, да имат достъп да образование и да работят е само началото на израстването на жената с нормален социален статут.

Това обаче не означава, че жената има равни условия на труд. И до ден днешен продължава да се усеща разликата между отношението и особено в заплащането на жените. А манипулирането на това какво трябва да прави една жена в житейския си път започва още от най-ранна възраст с всичките приказки и детски филмчета, които ни учат, че трябва да разчитаме на принца, който да ни събуди от омагьосания сън, да слугуваме на 7 мъже, да целунем всички крастави жаби, за да намерим идеалния принц, да обикнем и най-грозното създание, защото той е всъщност бил грозен и от вътре, но се е поправил… и още десетки такива примери.

И ако това не свърши работа продължаваме пропагандата със съвременните романтични филми, в които преуспялата жена в кариерата обикновено е сама и няма деца. Изневиделица се появява някой нескопосан селяндур с добро сърце, в когото тя се влюбва, а накрая на филмите тя винаги се отказва от кариерата си, живота си до момента и отива на село да копа домати и да му народи 5-6 деца…

Като изключим тоталният шок в който изпаднах след като изгледах около 10 подобни филма, които представях човешките взаимоотношения по един и същи начин, мога да се съглася с едно – в жената тиктака един часовник. Той обаче не е обществено наложен часовник, а биологичния. Колкото и да искаме да преуспеем в професиите си, да постигнем нещо смислено и т.н, една частица от нас продължава да ни тегли именно към онзи момент, в който бихме прегърнали собственото си детенце, бихме му дали име и бихме му треперили цял живот. Но в същото време, не искаме да се откъсваме от това, което сме правили до този момент. Ето защо за жената е важно едно – мъжете да разберат, че те също имат право на своите интереси, работа и време за себе си. А фактът, че природата ни е създала да износваме и да раждаме децата не означава, че след появата им на бял свят, те са само наша отговорност. Задълженията и отговорностите трябва да се случват по равно, за да могат и двамата родители да са щастливи и удовлетворени. Само така ще създадат здраво и пълноценно поколение.

Най-щастливият ден от живота ти – твоята сватба?

Не веднъж съм чувала израза, че най-щастливият ден от живота ти е твоята сватба. С годините взех да обръщам все по-голямо внимание на този израз. Нещо ме притесняваше в него и не разбирах смисъла му. В почти всяка любовна холивудска продукция мечтаните пищни сватби са кулминацията на сюжета и те са изкарани като от приказка.

С течение на времето започнах малко по малко да дефинирам какво ме притеснява – а то е именно тази конкретика за „най-щастлив“.

Все съм си мислила, че ако човек реши да сподели живота си с друг, било то пред голяма част от роднините и приятелите си, то това би трябвало да бъде първият ден от много щастливи. Разбира се в едни взаимоотношения винаги има пикове и спадове, но съсредоточаването в едно шумно и лъскаво празненство не би трябвало да е най-важното нещо на света.

Хората имаме способността да се съсредоточаваме в това, което искаме да бъде и начина, по който си представяме, че трябва да изглежда дадено нещо и това по един или друг начин ни пречи да се насладим пълноценно на това, което е. Всяко едно изживяване има своите позитиви и ако се научим да ги намираме и запомняме именно тях, съществуването ни ще бъде значително по-лесно.

Що се отнася до „най-щастливият ден от живота ни“ той може да бъде всеки един следващ ден. Утре винаги може да бъде по-добър от днес, а дори и да не е, съществуването в миналото или в един конкретен момент е твърде деструктивно.

Ето защо този израз винаги ме е притеснявал. Празникът на вашата любов е по-скоро за родителите и близките ви хора, отколкото за вас самите, защото сватбеният ден е един, а влюбените дни – много повече. И когато не всичко върви по вашия план – не се ядосвайте или притеснявайте. Просто се оставете на момента и превърнете случващото се в интересен спомен и забавна история, която да споделяте с приятелите си.

Съветът ми е да се наслаждавате на малките неща – прекрасната вечеря, в компанията на любимите хора, хубавият филм или залезът, споделен с любимия човек. Направете всеки следващ ден най-щастливият ден от живота си!  🙂